|
ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ, ТЕОРИЯ И КРИТИКА. РЕЦЕНЗИИ. |
[Светлозар Жеков. Любен Дилов на 50 години. Сп. Деца, изкуство,
книги, кн. 6, 1977, стp. 13-16 ]
от
бъдещето към съвременността
Любен Дилов на 50 години
„Никой фантаст не пише за бъдещето. Научнофантастичната
литература
е винаги съвременна литература, най-съвременната дори..."
За да достигне до зрелите си
произведения, Любен Дилов преминава немалък и нелек път. Почти двадесет и пет
години ни делят от първата му книга "Гълъби над Берлин" (1953). Тази
малка повест за деца сякаш не предвещава раждането на един оригинален писател,
чиито книги само десетина години по-късно ще се изчерпват още с появяването си.
Творческото му съзряване расте с времето, за да даде своите най-добри плодове
в един нов за нашата литература жанр - научната фантастика. През 1958 година
излиза първият му фантастичен роман "Атомният човек", който му вдъхва
увереност, подготвяйки го за смели търсения в следващите творби. Дебютът му в
научнофантастичната литература е адресиран към юношите, но много скоро
читателската аудитория се разширява. Причина за това е нарасналото умение на
писателя, който се стреми не към интригуващата събитийност, не към
парадоксалната, примамлива за въображението измислица, а към света на човека.
При целия необичаен аксесоар на бъдещето човекът в творбите на Любен Дилов
запазва своите черти, а до голяма степен и проблемите си. Но за да свърже
настоящето с бъдещите столетия, писателят е трябвало да опознае своето време и
да изобрази съвременника си такъв, какъвто е. Така, паралелно с първите стъпки
в научната фантастика, през 60-те години се появяват и белетристичните му
сборници "В един пролетен ден" (1960), "Почивката на Боян
Дарев" (1961), "Чуждият човек" (1964), "Тръстиките"
(1968) и романът "Помня тази пролет" (1964). През този период Дилов
се насочва към съвременността. Привлича го усложненият мироглед на новия
човек, противоречивата му същност , криеща толкова неочаквани неща. Привличат
го и многобройните проблеми, които животът всекидневно ни поднася, за да бъдат
преодолявани. И може би точно за това Любен Дилов има предпочитание към
персонажи с чувствителна психика, с богат вътрешен живот, с определена
склонност към самоанализиране. И в ония творби, в които писателят е останал
верен на действителната жизнена сложност на човека, е успял да изгради
характерни, запомнящи се образи. Сред разказите и новелите му, излезли през
този период, се открояват "Почивката на Боян Дарев" и "Тръстиките".
Двете новели имат много сходни черти - в тях сякаш е обрисуван един и същи
герой, но в различно време от живота му. Онова, което оставя трайно
впечатление, е стремежът на Дилов да разкрие истинската същност на героите си.
Той не ги защищава, не ги обвинява, но ги разкрива такива, каквито са. И затова
те не се вместват в рамките на "положителния" или на "отрицателния"
герой. Те носят някаква собствена, индивидуална атмосфера, в която
положителните и отрицателните им качества са неделими, тъй както е неделим
действителният човек. В "Почивката на Боян Дарев" е забележим
стремежът на писателя да излезе извън орбитата на тривиалното третиране на
любовната тема. Връщането на една отминала любов в отношенията между Боян и
Малина е всъщност само основа на едно по-задълбочено изображение на сложния вътрешен
свят на съвременния човек. Не случайно литературната критика оцени още на
времето тези безспорни качества на белетриста. Една от рецензиите за сборника
беше озаглавена "Завръщане при човека", което говореше недвусмислено
за талантливото претворяване на образа на съвременника ни. "Любен Дилов
търси човека в неговата сложност и противоречивост, в неговите незавършени и
несъвършени, но пълни с прелест и красота очертания... Това не е човекът
изобщо, а онзи нов човек, който диша въздуха на нашия ден, конто носи в себе си
неговите противоречия, но и неговите стремления, който има недостатъци, но е
пълен и с чудесните му обещания" (Т. Абазов, "Завръщане при човека",
сп. "Септември", кн. 9. 1962 год.).
Още в тази новела Дилов се стреми към
по-широко смислово обобщение на
ситуации и образи, за да достигне до философския подтекст в по-късните си творби.
В "Тръстиките" изображението на Велимир Ноев и Мария е в голямата
степен подчинено именно на този стремеж. В центъра на повествованието е отново едно
конкретно преживяване. Но писателят не остава само при него. По невидимите нишки
на мислите и чувствата той се опитва да разплете тайната на една така внезапно
появяваща се любов, която е достатъчно силна, без помощта на думите да привлече
един към друг двамата самотници Ноев и Мария. Но не е толкова силна, за да
победи самотата им и да ги свърже завинаги. В един обикновен сюжет авторът
търси необикновеността в неповторимостта на всичко онова, което живее в разума
и чувствата ни. Но паралелно с темата за любовта се развива и темата за смисъла
на живота, за мястото на изкуството в него и пр. Без да се намесва пряко в повествованието,
писателят подлага на преоценка редица нравствени норми на съвременния човек.
Най-вече в тази склонност към сложното
и противоречивото в човека и към философското му преосмисляне може да се открият
интересите ни Любен Дилов към научната фантастика. Тя дава възможност на въображението
му да се освободи от "привидното" днес, за да открие "същностното"
в бъдещето. И едновременно с това да запази съвременните измерения на проблемите,
конто поставя. В тази сложна и специфична творческа работа Любен Дилов успя да
реализира най-пълно белетристичните си способности. През последните десет години
той написа най-добрите си научнофантастични разкази и романи. "Моят странен
приятел -астрономът" (1971), "Тежестта на скафандъра" (1969) и "Пътят
на Икар" (1974) отдавна получиха своето заслужено признание от читателите
и литературната критика. И всъщност именно тези произведения станаха причина за
утвърждаването на новия жанр в литературата ни.
Романите и новелите па Любен Дилов
са в пълния смисъл на думата съвременни. Това е така, защото в центъра на
писателското внимание не са нито идиличните мечти за бъдещето, нито измислените
прогнози за него с парадоксални представи за техническото му съвършенство.
Произведенията на Любен Дилов имат един главен герой - човека. Не измисленият,
надарен с невероятни способности, а истинският, който и в бъдещето ще носи
своите днешни черти. Ще страда като съвременните хора и ще се радва като тях.
Ще вярва или ще се съмнява, ще се бори за утвърждаването си. Ще търси своя път
в безкрая на Космоса, но запазил земната си същност. Именно това сродява Любен
Дилов с най-големите фантасти на времето ни като Рей Бредбъри, Станислав Лем,
Клифорд Саймък, Артър Кларк.
Интересът към фантастичните
произведения на Любен Дилов е продиктуван преди всичко от талантливото претворяване
на много от нашите днешни проблеми. В повечето си творби той търси иносказателна
форма за тяхното изображение. Често писателят застава сякаш в бъдещето и
прозрял оттам нашите сегашни недостатъци, ги осмива или критикува.
Фантастиката в такива случаи присъства само като необходима съставна част от
условността на изображението, както е в новелата "Напред, човечество"
и в романа "Парадоксът на огледалото". Тук сатирично-изобличителната
сила на повествованието асимилира "невъзможното", което се възприема
като органично свързан елемент с общата идея на произведението. Подобна
неразривна връзка между фантастично и реално откриваме в почти всички творби
на Дилов. Това е така, защото научните и техническите достижения на бъдещето
присъстват в тях само като необходима смислова и веществена основа за
развитието на различни философски, морално-етични, социални или естетически
идеи. Писателят не изобразява човека на бъдещето в абстрактните форми на
непознатото, а се стреми да го доближи до неговата нормална според научните прогнози
среда. От това се получава и представата за автентичност - така необходима за
непосредността на внушението.
Една от най-интересните теми,
които Любен Дилов интерпретира в своето творчество, е пребиваването на човека
в Космоса. Ако преди години една подобна тема изглеждаше наистина фантастична,
то днес тя е в голяма степен реална. Човекът вече летя в Космоса, свърза два
кораба в един, създаде орбитална станция, изпрати съвършен робот на Луната и
за пръв път в историята на своето съществуване стъпи на друго небесно тяло.
Това сякаш тласна и развитието на научнофантастичната литература, но по един
по-различен път. С овладяването на Космоса възникнаха и първите сериозни
проблеми пред човечеството - за какво ще бъде използван той, за мирни или за
военни цели; какво ще е поведението на човека в него; възможна ли е среща с
друга цивилизация и т.н. За тези и много други въпроси трябваше да се намери
отговор и наред с учените писателите-фантасти започнаха да търсят тяхното
художествено решение. Тези проблеми вълнуват Любен Дилов и той ги разработва в
новелите "В началото на пътя", "На пеещата планета" и в
романите "Тежестта на скафандъра" и "Пътят на Икар".
Философските идеи, които пронизват тъканта на тези произведения, ги отделят от
забавното, развлекателно четиво на подобна тематика. В новелата "На
пеещата планета" двама антрополози изучават едно от племената, населяващи
планетата. Но въпреки своите добри намерения, те се намесват в живота му.
Писателят поставя проблема за отговорността на човека в Космоса и още един
немаловажен въпрос - за предназначението на машините, за необходимото ограничение
в свободата на техните действия. Но най-цялостното си превъплъщение идеите на
Дилов за човека и Космоса намират в романите му.
В една изпълнена с драматизъм
ситуация шепа смели, самоотвержени мъже трябва да осъществят първия контакт на
човечеството с друга цивилизация ("Тежестта на скафандъра"). Тази
идея, която е нееднократно експлоатирана от много автори, при Любен Дилов
намира свой специфичен израз. Онова, което доминира и "Тежестта на
скафандъра", е хуманизмът. Светлият, оптимистичен хуманизъм, който се
долавя във всяка мисъл и действие на героите. Твърде показателен в това
отношение е образът на мъдрия, чувствителен Даал, който пръв разбира, че нямат
право на намеса живота на една чужда цивилизация, било дори само под формата на
обмен на информация. И може би точно затова той е непригоден за суровия живот в
Космоса. Веднъж поставен, този въпрос продължава да тревожи мисълта на всеки
един от екипажа. Но за земния човек няма нищо по-силно от стремежа да откриеш
себеподобни мислещи същества в огромната звездна пустиня на Космоса. И именно
в осъществяването на връзката с чуждата цивилизация Любен Дилов е успял да
въведе една твърде интересна идея - за отношението "бог" и "разум".
В този роман той я разрешава в един оптимистичен "прометеевски" дух.
Младият киборг разрушава орбиталната станция, за да освободи живите същества на
планетата от бога - всъщност от страха, от онзи необясним страх, който е
изпитвало и човечеството в продължение на столетия.
В значително по-усложнен вид тази
идея е развита в романа "Пътят на Икар". Тя е преплетена в темата за същността
на ония все още непостижими за днешния човешки разум истини за хаоса и порядъка
във вселената. Заедно с това писателят поставя и проблема за невъзможността да
бъде спрян човешкият дух в устрема му към познанието. В този роман научното и фантастичното
са споени в ситуациите и образите на персонажите от едно пластично
белетристично майсторство. Повествователят притежава едновременно качествата па
проникновен психолог, ерудицията на мъдър философ, познанията на учен и дарбата
на разказвач. Благодарение на това дори и най-абстрактната идея - за Бога - е
намерила своето живо превъплъщение в образите на първия астропилот Дери и на
главния герой Зенон Балов. В "Пътят на Икар" Любен Дилов е достигнал
до художествено осмислената символика, която разкрива едно многопланово
повествование. Непосредното въздействие на романа се дължи до голяма степен и
на всестранната аргументираност, която откриваме в него - Дилов притежава наистина
завидна осведоменост за най-новите научни хипотези или технически достижения.
Научнофантастичните произведения
па Любен Дилов освен у нас получиха висока оценка и от международната
литературна общественост. През 1973 година на срещата на писателите-фантасти,
състояла се в полския град Познан, беше отличено творчеството на Дилов, а през
1976 година на Третия европейски конгрес на писателите-фантасти му беше
присъдена специалната награда.
Невъзможно е с тези няколко
най-общи щрихи да се обхване цялото разнообразие, богатството на идеи и образи
в досегашното творчество на Любен Дилов. Би трябвало да се отбележи още умението
и находчивостта, с която пише за най-любознателната читателска аудитория - децата.
Повечето от неговите приказки, събрани в сборниците "Коко и Кики", "Вълшебната
гривна" и "Весело и тъжно", са свежи, оригинални произведения,
които имат дял за доброто състояние на съвременната ни детска литература.
Любен Дилов посреща с добра равносметка
своите петдесет години - половината от тях са изминали в напрегнат творчески
труд, плод на който са 16 книги и извоюваното име на талантлив белетрист, на
един от основоположниците на научнофантастичната литература у нас.
|
|
|
|
