|
Кирил ТОПАЛОВ
ЗА
СТИХОТВОРЕНИЯТА НА СВЕТЛОЗАР ЖЕКОВ
Представяне
на Светлозар Жеков за член на литературния кабинет „Димчо Дебелянов”, 1971 г.
Еднакво трудно и примамливо е да представяш млад
творец, защото той е все още едно обещание, а като всяко обещание носи и риск, но и възможност за утрешна морална
награда.
Представяйки пред вас младия поет Светлозар Жеков,
аз ще изложа накратко впечатленията си както от неговата личност, така и от
стиховете му.
С него съм разговарял много пъти, спорили сме, стигали
сме често до взаимноизключващи се становища, но винаги ме е привличала широтата
на неговия поглед, уважението му към чуждото мнение, безпощадността му към себе
си и желанието му да се погледне и отвън, през обективния поглед на другите. И
може би затова ми е допадала и
категоричността, и пламенността, с която защищава свои становища, дори някои от
тях да са трудно защитими. Или, казано с две думи - допада ми неговата
самокритичност, качество абсолютно задължително за младия творец. За да бъда
по-конкретен, ще ви кажа, че например с доста усилия успях да го убедя да
включи между стихотворенията, с които ще се представи, и стихотворението “Пред
изгрев”. Той го смяташе едва ли не за несериозен опит, а всъщност то е едно от
най-философските му стихотворения и безспорно най-доброто между тези, с които
се представя. “Пред изгрев” е родено от дълбока рефлексия за смисъла на
човешкия живот, то е истинско философско обобщение на вечната тревога: твърде
късно, преди залеза, ние стигаме до истинските прозрения. Постигаме мъдростта
на природата едва тогава, когато ще се слеем с нея завинаги. Едва тогава
разбираме и защо е така - за да бъде вечен стремежът към себепознание, за да
бъде животът тържество на търсещата младост и вечното движение:
И само късно, преди залез,
слънцето умира бавно,
напомняйки за себе си,
и късно сили имаме да гледаме
с отворени очи към него.
Земята се въртяла, казват.
Но годините без светлина
ще може ли да върне някой,
или ще изстинем преди изгрев
с очи, отправени към оня хълм,
на който се събираха децата ни?
Другите стихотворения, които Светлозар Жеков е
предложил на нашето внимание, подчертават също характерна особеност на неговия
натюрел - в обикновения, делничния житейски детайл да се потърси обобщението,
зад видимата същност на нещата да се намери скритият подтекст. И в тези
стихотворения, както и в “Пред изгрев”, външната рамка на творбата е опозицията
човек-природа, микрокосмос-макрокосмос, а вътрешното движение на мисълта се
осъществява по категорично очертаната траектория на себепознанието. И
привидният гняв, че не може да се отмъсти на залеза за шегата и измамните
илюзии, и привидно описателната картина на върволицата жадни хора, поели преди
залез да търсят пътища в простора, и “пейзажът” “Връбница”, и срещата със
стареца, чиито очи сякаш са скътали късната слънчева жар (отново мотивът за
залязващото слънце - непривична за толкова млад поет рефлексия!), всички тези
кратки, кинематографични настроения и картини събуждат цяла верига от
асоциации, превръщат се в един нов, многоизмерен свят, зазвучават като цялостни
метафори. Измамно е чувството, че тези стихотворения, повечето от които са къси
миниатюри, само създават поетическо настроение. За откриване на истинската им
стойност е необходимо по-дълбоко вникване в техния подтекст, проникване отвъд
едноизмерността на думите.
За стиховете на Светлозар Жеков е характерен
стремежът към окрупняване и едновременно с това - към стилизиране на
поетическия образ. Той се стреми да избягва излишните детайли, ненужното
описателство, въпреки че това, като на всеки млад творец, невинаги му се удава.
Предстоят му усилия и за усъвършенстване на стиховия ритъм, за постигане на
максимална метафоричност на поетичния изказ. Поезията е мислене в образи, тя
изисква и налага на словото нов смисъл, богати оттенъци. Предложените от
Светлозар Жеков стихотворения сочат като главен и успешен негов стремеж тъкмо
търсенето на този нов, чудодеен смисъл на словото, който превръща обикновената
дума в образ, в цял нов свят, и в този смисъл успех за него тук са и стихотворенията “О, дълго лутане в гората”, “Потънало в
земята сякаш е”, вече споменатото “Връбница” и др. Тези кратки стихотворения (най-често по две-три строфи) ни
въвеждат в интересни поетически светове, носят в равна степен емоция и
философия и подхранват сигурни надежди
за успешно творческо бъдеще на младия поет.
1971 г.
|
