Критика
Преводи
Пиеси
Стихотворения
Доклади
Награди
Д О К Л А Д И

ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, ОТНАСЯЩО СЕ ДО КНИГАТА


В България няма специално законодателство, отнасящо се до книгата, книжната индустрия и книжния сектор. Съществуват закони, постановления и наредби на Министерския съвет, които засягат главно икономически проблеми на книгата.

Като единствена алтернатива на икономическия хаос в продължение на пет-шест години, правителството на ОДС прие валутния борд. Той стабилизира българския лев, направи икономическите резултати в сферата на производството и търговията прогнозируеми. Това даде възможност и за въвеждането на по-строга данъчна политика, което естествено доведе още в края на първата година и до по-голяма събираемост на данъците. Част от сенчестата икономика беше принудена да излезе "на светло".  Тази стратегия безспорно оздрави до голяма степен икономиката на страната и създаде възможности за оживление в отделни сектори.

В книжния сектор обаче "оживлението" беше твърде кратко. Нарастването на средните доходи на населението беше съпътствано от нарастване на средните разходи за жизнените му потребности и това естествено изтласкваше и продължава да изтласква културните потребности на едно от последните места. С две думи казано - когато парите едва стигат за хляб и лекарства, книгата от потребност се превръща в ... мечта.

Известно е, че няма лошо или добро законодателство въобще. Има съобразено или несъобразено, стимулиращо или препятстващо развитието на един или друг сектор законодателство. След икономическата и законовата анархия, която правителството на ОДС наследи, естествено е  градивното развитие в посока към доказани европейски практики и модели да мине през няколко етапа, първият от които е "оздравяването". Въвеждането на задължителна и еднаква за всички финансова дисциплина е безспорно първата най-важна стъпка. Правителството я направи смело и постигна предвиждания икономически ефект. Но оздравителната икономическа програма обхвана всички стопански субекти, без оглед на това от какво имат нужда - от "оздравяване" или от "стимулиране". Поставянето под общ икономически знаменател на всички, които произвеждат, независимо дали тоалетна хартия или енциклопедии, без да улеснява първите, затруднява изключително много вторите - т.е. издателите. Уви! - навсякъде по света тоалетната хартия се ползва повече  и по-често от енциклопедиите! В смешната абсурдност на този пример се крият проблемите на днешното българско законодателство, отнасящо се до книгата.

И производителят на тоалетна хартия, и производителят на енциклопедии (т.е. - издателят) дължат:

  • ДДС - 20 %;
  • Данък върху печалбата - 32% или 36%, ако тя е до 5000 DM или над 5000 DM;
  • 5% митническа такса, ако внасят продукта;
  • 2% такса за временен внос.
Докато книгата в България се схваща единствено като икономически продукт, съществуват всички предпоставки книжната индустрия, която се самосъздаде въпреки отсъствието на каквато и да било държавна подкрепа след демократичните промени, да залинее и отмре. Засега около 150 - 200 издателски фирми успяват да запазват като основен издателския си профил, но с изключителни трудности.

Данъкът върху добавената стойност на практика убива издателския бизнес. На експертите тук не е необходимо да го доказвам - по-скъпи книги, по-малко търсене, почти никакви оборотни капитали, липса на възможности за реинвестиции и разширяване на бизнеса.

По-страшното е, че приравняването на книгата с всеки друг продукт, който априори има по-голямо търсене или по-голяма цена, неизбежно криминализира книгоиздателския бизнес. Издателите - по икономически принуди не обявяват всички свои продажби, т.е., своевременно не внасят дължимия ДДС, за да имат оборотни средства. Други отиват и по-далече - продават необявени тиражи, за които не плащат ДДС, данък върху печалбата и т.н. Верижната реакция от закононарушения е толкова по-сериозна, колкото по-неустановени са търговските субекти - а в България днес уличната книготърговия  е заместила почти изцяло разрушената добре организирана и действаща някога централизирана книготърговска мрежа. Държавата трудно може да си прибере данъците от уличните търговци, които по обективни причини не притежават касови апарати с фискална памет. Държавата трудно може да проследи и продажбите на едно или друго заглавие на издателя, респективно дължимите ДДС суми за него. На практика това обезсмисля Данъка върху добавената стойност, защото е разкъсана веригата "издател-печатар-търговец-купувач". Държавата би имала много по-голяма икономическа полза от нулева или редуцирана до 4-5% ДДС  ставка за книгите, защото данъкът (ако остане) ще бъде по-събираем, а ако бъде премахнат, ще осигури най-малкото възможности за:

  • натрупване на капитали в книгоиздателския бизнес;
  • разкриване на нови работни места;
  • повишаване на търговската отстъпка до 40% (сега достига максимално 30%), което ще даде възможност на книготърговците да откриват книжарници - да ги закупят, построят или да ги наемат;
  • възстановяване на нормалния търговски живот на книгата в книжарниците - от няколко месеца до няколко години - на улицата те се предлагат от няколко дни до месец-два;
  • пълна легализация на книгоиздателския бизнес - своевременно плащане на дължимите данъци поради необходимостта от навременни инвестиции;
  • постепенно нарастване на цената на книгата, съответно на нуждите за възпроизводство и печалба на книжната индустрия.
Днешното българско книгоиздаване е почти изцяло в частни ръце. Днешните български издатели са икономически самостоятелни и не желаят помощи от държавата. Но това не означава, че държавата трябва да загърби дългосрочните си интереси заради кратковременните положителни резултати на реформата. Резултатите в Полша след премахването на ДДС за книгите са повече от окуражителни за всеки реформатор  с поглед в бъдещето. Книгите в Полша  след премахването на ДДС не стават по-евтини, но се връщат в книжарниците, увеличават тиражите си, издателските и книготърговските фирми се легализират окончателно.

Дори и най-повърхностното сравнение между ДДС-ставките в страни с почти еднакво население (10.5 млн.) като Чехия и Унгария например, става ясно, че книжната индустрия се развива много по-добре при по-нисък данък. В Чехия ДДС за книгите е  5%, а в Унгария - 12%. През 1997 г. в Чехия са издадени 11519 заглавия срещу 9343 в Унгария. Преводачът в Чехия за една авторска кола получава 100 щ.долара срещу 85 щ. долара в Унгария. А ако отидем в Полша, възнаграждението на преводача е два пъти по-голямо в сравнение с това на унгарския му колега - 170 щ. долара. Но в Полша ДДС е 0%! Подобно е положението и с авторските възнаграждения - по-ниската или нулева ставка на ДДС за книгите дава възможност на издателя да изплаща и по-високи авторски възнаграждения...

В България днес с 20% ДДС се облагат и сумите, плащани от издателя за авторските права. А със страните, с които нямаме спогодба за избягване на двойното данъчно облагане - такава страна е например САЩ - издателят е длъжен да начисли 15% данък върху сумата на авторското право и да я удържи в полза на държавата. Освен това авторските права се третират от данъчните власти като "дългосрочна инвестиция" и по тази логика не се признават за чист разход. Сумите, разходвани за авторски права се "разхвърлят", образно казано, върху срока на договора - 1-2 или 3 години.

България е ратифицирала Флорентинското споразумение, но - както правилно отбелязва и Дейвид Кингам - "има проблеми с неговото тълкуване и прилагане". През 1998 г. с Постановление Министерският съвет определи реда и начина на прилагане на Флорентинското споразумение. За съжаление не е схванат духа на споразумението, което в частта си, отнасяща се до книгите, цели да не се облага с данъци, такси и мита четенето и знанието. В чл.7 на това Постановление четем:

Чл. 7. (1) Предметите по чл. 1, ал. 1 и 2 могат да бъдат продавани, заемани или отдавани под наем само след писмено съгласие на органите по чл. 3 и заплащане на дължимите мита, такси с еквивалентен ефект и данъци.

Дори при този бегъл преглед на българското законодателство, отнасящо се до книгата, е очевидно, че то се нуждае от промени, за да бъде в хармония с европейските законодателства. За съжаление настояването на книжната общност пред правителството за промяна в Закона за ДДС и редуциране на ставката до 5%, засега остават нечути.

Първата национална конференция за книгата, състояла се в края на миналата година,  в заключителната си декларация предложи на Министъра на културата да оглави Национален съвет за книгата, в който да влезнат и отговорни представители на изпълнителната и законодателна власти. Предстои Съветът да изработи дългосрочна национална програма за книгата, както и да предложи на правителството и парламента промени в съществуващото законодателство, което да облекчи икономически българската книга и улесни достъпа до нея.

В средата на юни, в дните на Европейския месец на културата, Съветът на Европа, Министерството на културата, Националният център за книгата, Асоциацията на българските книгоиздатели и Сдружението на българските писатели, ще организират двудневен семинар за състоянието и проблемите на българската книжна политика с участието на експерти от Съвета на Европа. По време на семинара ще бъдат обсъдени и рамките на един бъдещ Закон за книгата, който ще бъде предложен за широка обществена дискусия. Подготовката на семинара вече започна и се надяваме той да има желания от цялата книжна общност в България обществен ефект.

                                     Светлозар ЖЕКОВ, директор на НЦК при Министерство на културата на Р България

(Преглед на националните книжни политики, организиран от Съвета на Европа (Букурещ, 1999 г.)

 

 

new online casino
 
© 2017 Svetlozar Zhekov
Login Form





Забравена парола