Критика
Преводи
Пиеси
Стихотворения
Доклади
Награди
Д О К Л А Д И

НЕОБХОДИМОСТ И СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ В ПРИЛАГАНЕТО НА СИСТЕМАТА "BOOKS IN PRINT" В БЪЛГАРИЯ

Стара истина е, че хаосът е най-големият враг на всяка колективна дейност. А разрушаването на всеки ред, обикновено е придружено от бързо проникващ хаос във всички сфери на общественото пространство. В България съществува поговорка: "В мътни води най-лесно се лови риба". Но когато има много риболовци, накрая и рибата свършва. Отказът от тоталитарния модел преведе повечето от бившите социалистически страни през брода на мътната вода. Някои от тях – Унгария, Полша и Чехия, се оказаха с по-мъдри кормчии от България и, изплували от мътната вода, се оказаха на обетования европейски бряг. Малката ладия на България все още е устремена към него...

На някого може да  се стори странен този увод, когато съм поканен да говоря за необходимостта от информационно осигуряване на българския книжен сектор. Но аз ще говоря не за необходимостта въобще, защото тя съществува по-често вън от волята на нейните субекти, а за осъзнатата необходимост, която вече е гаранция за успеха на подобно начинание, дори когато обществото няма необходимите средства за нейното задоволяване. Тук е мястото да благодаря за безкористната помощ на Съвета на Европа и лично на г-жа Вера Болто – ръководител на дирекция "Културна политика", г-н Джузепе Витиело – ръководител на програма "Книги и архиви" и г-н Инго-Ерик М. Шмит Браул – президент на Международната агенция за книги (IBA), без чието активно съдействие, първата стъпка към информационното осигуряване на нашия книжен сектор щеше да бъде невъзможна.

В България, подобно на други източноевропейски страни, след отказа на държавата да бъде всичко, включително и "издател", книжният "бум" настъпи веднага след демократичните промени през 1989 година. Стремителният ръст на книгоиздаването, особено в сравнение с линеещите други сектори на икономиката, се дължеше на  повишеното търсене, задоволяващо най-сетне изкуствено поддържания в продължение на десетилетия духовен глад на нацията. Само за няколко години новосъздадените частни издателства надхвърлиха 1000 и в условията на остра конкуренция буквално "погребаха" съществуващите няколко десетки държавни мастодонта. Практически частното книгоиздаване осигуряваше още през 1992-1993 г. над 90% от книжната продукция на страната. Връхна точка на пазарната крива беше 1993 г., през която бяха издадени, а вероятно и продадени, 55 милиона книги. За осем-милионното население на България, това наистина е издателски и книготърговски "бум". Но като че ли дотук свършва доброто от раздържавяването и децентрализацията в книжния сектор. От 55 млн. през 1993 общият брой на издадените  книги през 1995 пада до 18 млн., а днес вече тираж от 2000 се счита от повечето издатели за рисков. Рязката крива нагоре от 1989 до 1993 и надолу от 1993 до 1997 има своето логично икономическо обяснение. Катастрофалното обедняване на българина в следствие на една престъпна политика, особено в началото на тази година, когато средната работна заплата достигаше едва няколко долара, изтика културните потребности на последното възможно място. Да не говорим за книгата, чиято цена стана непосилна дори за по-заможните сред бедните. Така, за разлика от други икономически сфери, книгоиздаването в България наистина отбеляза висок ръст през последните няколко години, но кризата удари първо него и книготърговията като области, които могат да се развиват успешно само при нормална финансова осигуреност на обществото като цяло.

Днес, след първите успешни стъпки на правителството на ОДС и стартирането на реформата, включително и в областта на културата, книжният сектор на България пое глътка въздух - повишиха се доходите, повишиха се и възможностите на книгоиздаването и търговията с книги. Но това не означава, че колапсът е преодолян. Не за първи път, но сега с особена острота, пред всички в книжната верига възниква въпросът кой ще оцелее в условията на намалено търсене и прекомерно предлагане. Но и за първи път в последните няколко години се осъзнава, че редът и в държавата, и в пазара не противоречи на успеха, ако в мътната вода вече просветлява дъното, от което можеш да се оттласнеш към брега. Най-сетне, при рязко намалените тиражи и свиването на книготърговията в условията на драстична конкуренция, се осъзнава и необходимостта от сериозен информационно-пазарен инструмент, какъвто в страните с развити книжни икономики се явяват каталозите BOOKS IN PRINT. Днес в България вече няма сериозен издател, който да не страда от информационния хаос и особено от липсата на достатъчно точна и актуална информация за книгите под печат, наличните заглавия от по-ранни периоди (обикновено на склад при издателя) и на онези, които в момента реално се намират на книжния пазар. В процеса на подготовката на пилотното издание на каталога "Български книги 1997" в двете му версии - печатна и CD-ROM - желанието за сътрудничество на всички заинтересувани среди по книжната верига се утвърди като трайна и, надявам се, необратима тенденция. На българските издатели е ясно, че с въвеждането и използването на първия BIP каталог у нас, натрупаните вече проблеми в книжния сектор няма да се разрешат автоматично, но са убедени, че той е един от необходимите инструменти за консолидацията на книжната общност. Колкото по-бързо се осъзнаят преимуществата на системата Books In Print от всички издатели, книготърговци, библиотекари и професионалисти, свързани с българската книга, толкова по-скоро "пазарният ред" ще замени днешния безпорядък в българския книжен пазар. Толкова по-скоро ще бъде изградена една съвременна система, на книгоразпространение, в която пазарните стратегии на издателите ще се основават на анализи, включително и на информацията в каталога. Толкова по-скоро ще отпадне и сенчестата книжна икономика, лишена от легитимност в съсловието. Практиката показва, че BIP каталозите влияят положително на стабилизирането и развитието на националните книжни икономики, особено в страни с доскоро централизирана книготърговска мрежа, която вече не съществува. Надяваме се   въвеждането на системата Books In Print в България да окаже положителен ефект и върху интегрирането на нашия книжен сектор с чуждите книжни пазари и като краен резултат - увеличаването на българския дял в международния книгообмен. Едва ли бих могъл по-добре да изразя значението на тази важна стъпка по пътя на сътрудничеството в книжната общност от президента на IBA, нашият консултант г-н Шмит Браул, който написа в предговора на пилотния брой: "Това първо издание на български BIP каталог отбелязва началото на нов етап в българския книжовен живот."

Въвеждането на системата Books In Print във всяка страна, независимо от стремежа за придържане към световните стандарти, е специфично и отговаря на конкретните нужди на националния книжен сектор. При рязко намалените търсене и тиражи, при една зле функционираща книготърговска мрежа, в която новите заглавия се излагат главно на открити площи (сергии) и то за не повече от седмица до месец, при липсата на средства в бюджета за стимулиране на  книгоиздателската и книготърговската дейности, BIP каталогът ще се окаже важен фактор за един потенциално неизползван потребител в книжната верига през последните години - библиотеките. Те са почти 8000 в България и, за съжаление, повечето от тях в момента, лишени от средства за попълване на библиотечните си фондове. Не само заради общата база данни, която вече поддържаме с Националната библиографска агенция, но и поради общия интерес да не оставяме бели петна в книжовната карта, ние, специалистите от Националния център за книгата при Министерството на културата осъществихме този пилотен проект  съвместно с Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". В близко време ще открием НАЦИОНАЛЕН КНИЖОВЕН ФОНД – парично набирателен фонд, в който, освен държавната субсидия, се надяваме да привлечем и немалко средства от алтернативни източници. Целта ни е да финансираме крайния продукт, книгата, респективно поредиците, които библиотеките ще получават безплатно. Заглавията (от 1 до 3 бр.) ще бъдат доставяни на библиотеките, направили своята предварителна заявка по каталога. Така в началото се надяваме да постигнем най-малко четири цели:

  • Попълване на библиотечните фондове със стойностна литература;
  • Запълване на белите полета в българската книжнина, появили се през последните години поради определено комерсиалния поток;
  • Възстановяване на приемствеността и традицията в усвояването на национално-значимите и световните духовни ценности;
  • Превръщане на библиотеките от пасивен потребител, разчитащ предимно на депозитите и даренията, в активен, а в бъдеще и платежоспособен клиент на издателите чрез BIP каталога.

В българския книжен сектор отдавна е назряла необходимостта от сериозен информационно-пазарен инструмент, който да внесе ред в разпокъсаната вече книжна верига, в която никой не е нито точно информиран, нито прави някакви по-сериозни анализи на търсенето и предлагането. Това е следствие на няколко основни фактора, действали активно върху книжния сектор през последните няколко години:

  • Премахването на държавния монопол върху книгоиздаването след 1989 г.;
  • Лавинообразната поява на стотици частни книгоиздателства в периода 1989 - 1996 г., които се превърнаха в основни производители в книжния сектор;
  • Стихийно предлагане и търсене и отсъствие на каквито и да било по-сериозни анализи на пазарните тенденции;
  • Разпадане на централизираната книготърговска мрежа и липса на равностойна алтернатива;
  • Пълна икономическа дестабилизация на страната, драстично обедняване и рязко спадане на потребителския интерес към книгата;
  • Отсъствие на каквото и да било законодателство за закрила на българската книга, облагана с непосилни данъци.

Редът и хаосът са двата полюса на всеки постепенен преход. Разрушаването на всяка система се съпровожда от отсъствието на нови правила, които да заменят остарелите, а дори и при наличие вече на такива правила, обществото или отделни негови слоеве не винаги са готови да ги приемат.

Всяко начало е трудно и има нужда от подкрепа. Затова и работихме в тясно сътрудничество с Народната библиотека "Св.св.Кирил и Методий", Националната библиографска агенция и Националната ISBN агенция. Каталогът обхваща част от наличните на пазара заглавия и получилите ISBN  до август 1997. Той съдържа 2213 заглавия на 452 издателства. Краткото време, в което трябваше да се подготвят двете издания на този каталог (печатно и CD-ROM), отсъствието на проверена и актуална база данни за всички налични заглавия в търговски количества, липсата на достатъчно опит в съпоставянето, коригирането и уеднаквяването на информацията, предоставена от издателите, ISBN-агенцията и Националната библиография, обясняват в голяма степен недостатъците и показват  трудностите, които трябва да се преодолеят.

Вече подготвяме пълно издание на каталога "Български книги 1998"- в значително по-голям обем и тираж.  За да бъде той действително ефикасен информационен инструмент с възможно най-малко пропуски и неточности, ние се нуждаем от постоянното сътрудничество на издателите, книготърговците, библиотекарите и на всички професионалисти, свързани със съдбата на българската книга. И вярваме, че ще го получим.

 
                                       Светлозар ЖЕКОВ, директор на НЦК при Министерство на културата на Р България

(Работна среща на Съвета на Европа, организирана в рамките на Франкфуртския международен панаир на книгата, октомври 1998 г.)

 

 

 

new online casino
 
© 2017 Svetlozar Zhekov
Login Form





Забравена парола