Критика
Преводи
Пиеси
Стихотворения
Доклади
Награди
П И Е С И

РЕЖИСЬОРСКИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИЕСАТА "ТОТО"*

ЕМИЛ МАНАСИЕВ, режисьор

 

1. ОТ КАКВО СЕ ОПРЕДЕЛЯТ МОИТЕ ПРИСТРАСТИЯ КЪМ ПИЕСАТА "ТОТО" НА СВЕТЛОЗАР ЖЕКОВ?

Интересът ми към пиесата е вече с давност три, години. Случай­ната ми среща с автора е след един анонимен конкурс, на кой­то "Тото" е получила отличие. Но това е фактология.... Любопитството ми се породи от самата пиеса, от ъгъла, под който авторът разглежда  проблемите на едно поколение, към което принадлежа и аз. Проблеми, свързани със социалната реализация на това поколение, с мястото, което обществото ни днес му е отредило. Най-важно за мен е, че тази пиеса е написана за  живи  хора, реални, без какъвто й да било опит да се иде­ализират героите или средата, в която живеят и работят.

Фактът, че "Тото" е първи драматургичен опит на Светлозар Жеков и в нея отсъстват белезите на "драматургичното рутинерство", че се чувствува една непреднамереност и спонтанност, както и възможността в непосредствен и жив диалог с автора да стигнем до един бъдещ спектакъл са другите причини, които ме карат да се чувствам "вътре" в пиесата.

И така, налице е един материал, който носи своята жизненост и актуалност, необременен от познати шаблони (злободневност, фейлетонност), освен това написан леко, и непретенциозно. Разбира се, това съвсем не означава, че авторът се "плъзга" по повърхността на житейските проблеми. Категоричният отказ от каквато и да е дидактика, според мен, е качество на драматур­гията!   

2. ЗАЩО ИСКАМ ДА ПОСТАВЯ ПИЕСАТА "ТОТО"?

Моето желание е бъдещият ми спектакъл да постави в центъ­ра на вниманието въпроса за реализацията на творческия, ду­ховния, интелектуалния потенциал на поколението, което днес е между 30 - 40 години. Поколение, получило своето образование, излязло отдавна от своя "пубертет" и което сякаш е с "гарантирана" социална сигурност.

Но не е ли този "гарантиран", начин на живот една своеобраз­на вегетация? От героите на пиесата се изискват минимални усилия - "да бъдат като всички", т.е. да се унифицират, да загубят своята индивидуалност. Защо пък да не отидат да ле­пят тапети, щом все някой трябва да ги лепи?! Знанията им, уменията, талантите им ще почакат! Но дали пропуснатото днес може да се навакса утре? Дали обществото ни не губи стократно повече, отказвайки с "лека ръка" да изиска от тези хора тяхното можене? Оттук и действителният кон­фликт в пиесата: от една страна, налице у героите са и сили, и талант, и дръзновение за пълноценна личностна изява, а, от друга - ситуация, изискваща от тях  м и н и м у м  усилия за "вписване" в социалния ритъм на обществото.

Чудно ли е при подобна реално-абсурдна ситуация в речника на тези хора думата "късмет" да се идентифицира с "пари"? Нормално ли е способностите, талантът, духовността на чове­ка днес да се измерва с "пари"? Трябва ли парите да се превърнат в идеал, в основен мотив на съществуването? Не се ли получава подмяна на истинските стойности?

Това са част от въпросите, които бих искал с пълна сила да за­звучат от бъдещия спектакъл. Що се отнася до техните отго­вори, те липсват в пиесата. И слава Богу, всеки сам трябва да стигне до своите отговори - от тях зависят нашето граж­данско поведение, нашето настояще и смисълът на нашето бъ­деще!

 

3. ЗА ОБРАЗИТЕ В ПИЕСАТА 

Аз бих групирал героите в няколко "категории":

Кембриджа, Айнщайн, Емилия - носещи в себе си несъгла­сието с инерцията, рутината, подмяната  на стойностите. Лип­сата на примирение - главното, което ги обединява;

Тотото, Отговорника, Скръндзата, Душка, Човека
- общо­то  между тях е приспособимостта към условията, пък били те даже и абсурдни;

Шефа - надперсонален представител на обюрократената из­пълнителна сила;

Малката - сложен и нееднозначен образ, олицетворяващ "играта на нравственост" на своя социален кръг.

Разбира се, това групиране е твърде условно. Всеки от герои­те носи индивидуална същност и съдба и за моя радост Свет­лозар Жеков със завидна лекота съумява да изведе всяка ин­дивидуалност.

 4. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ПЛАСТИЧЕСКИЯ ОБРАЗ НА БЪ­ДЕЩИЯ СПЕКТАКЪЛ

В работата ми с художника ще се опитаме да създадем реал­ното усещане за панелен лабиринт - сценичното про­странство трябва да дава възможност за динамична "промяна" на мястото на действието. Всичко трябва да става леко и незабележимо (имам предвид промените в сценографията). Панелната сивота, респективно унификацията, ще даде своя отпеча­тък и върху поведението на героите. Така ще бъде съвсем есте­ствено "вписването" и на "стената, върху която нищо не се ле­пи". Метафората, включваща абсурда, но и свикването с него, трябва да бъде ненатрапчива, лишена от претенциозност - естествена!

 Що се отнася до костюмите, бих искал да подчертая конфлик­та между индивида и неговото обезличаване чрез индивидуал­ния костюм на всеки един от героите и унифициращото общо облекло - работен костюм за всички в бригадата.

5. ЗВУКОВОТО ОФОРМЛЕНИЕ

ще бъде изградено, от една страна, чрез музиката на "Битълс" - синоним на поколението, и - от друга - чрез шумовата картина от    ежедневието на строежа - ефекти на кранове, коли, асансьори и т. н.
 

6. ЗА ЖАНРА НА ПИЕСАТА

Мисля, че за "жанрова чистота" тук не би могло да се говори. Съществуват елементи и на сатира, дори гротеска, и на коме­дия, и на драма. Това обаче за мен е едно предизвикателство, което ми дава надежда, че работата над тази пиеса ще бъде и трудна, и интересна, и ...

* Светлозар Жеков участва с пиесата си "Тото" в Конкурс за драматургия на съвременна тема, в който единствена е отличена с награда. Режисьорът Емил Манасиев започва работа върху постановката на пиесата "Тото" в Младежкия театър, но пиесата е свалена от репертоара по цензурни причини.Ревностните стражи на идеологията я определят като антисоциалистическа и вредна за обществото. Така пиесата не получава сценичен живот. Издадена е от "Перо" в 50 екземпляра за приятели (в зората на самиздата - 1988 г.) и през 1989 г. от издателство "Наука и изкуство" в поредицата "Театрална библиотека".

 
new online casino
 
© 2017 Svetlozar Zhekov
Login Form





Забравена парола