Критика
Преводи
Пиеси
Стихотворения
Доклади
Награди
П И Е С И
Т    О    Т    О

Пиеса в две действия


 ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

КЕМБРИДЖА                                        ОТГОВОРНИКА
ТОТОТО                                                   МАЛКАТА
АЙНЩАЙН                                             ЕМИЛИЯ
СКРЪНДЗАТА                                        ШЕФА
ДУШКА                                                      ЧОВЕКА


  

В Т О Р О   Д Е Й С Т В И Е


ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

 
Сцената е тъмна. Чува се пронизително иззвъняване. Сцената се осветява изведнъж - Скръндзата се появява по чехли и домашен халат с вестник в едната ръка, с другата е запалил полилея. Холът е същият, но с мебели. Скръндзата прекосява хола и се скрива в антрето, откъдето се чуват шумните гласове на гостите. Всички влизат в хола.

 
СКРЪНДЗАТА
. Много изненадващо. Аз нали съм болен, заповядайте, сядайте. . . Аз, за малко, да се преоблека, да кажа и на жената, че ... (Влиза в другата стая.)

КЕМБРИДЖА. Тото, ти ще му кажеш, но нежно, ясно ли е?

ТОТОТО. Не бой се. Я виж другарят главен какво апартаментче е спретнал. . .

АЙНЩАЙН.
(иронично). И какви хубави тапети! (Петимата се разсмиват.)

ОТГОВОРНИКА.
Глей сега, да се откажем, докато има време.

ТОТОТО. Няма да спираме по средата ... (Влизат Скръндзата и жена му.)

СКРЪНДЗАТА.
Душке, ето това е бригадата, все млади момчета и момичета. А! Ами къде е д-р Раева?

МАЛКАТА.
Дежурна е, т. е. замества своя колежка.

СКРЪНДЗАТА. А, и тя като вас. Много работят лекарите днес, много ... Нали ходя на нагревки - едни опашки. . .

ДУШКА. Косьо, с какво да почерпим гостите, дошли са да те видят, нали сте колеги сега ...

ТОТОТО. Ние, бай Коце, идваме по един особено щастлив повод - тотото!

ДУШКА. И аз му казвам на Косьо, че трябва всяка събота да пуска фишове, то днес само в това ни е надеждата . . .

СКРЪНДЗАТА. Абе, вятър работа е това . . .

ТОТОТО.
Не, бай Коце, не е вятър работа, сега ще се убедиш. Ти нали си болен, но ние твоя фиш го пуснахме. Всеки изтегли - както сме се разбрали, но никой не спечели. И изведнъж днес се сещаме за твоя фиш. Къде е? Викам: вярно бе, ние не сме го проверили. И ей-така, убеден, че и той нищо не печели, сверявам го и не вярвам на очите  си - шестица!

ДУШКА. Косьо!

СКРЪНДЗАТА. Двайсет . . .

КЕМБРИДЖА. Три по двайсет - фишът е троен!

ДУШКА. Шейсет хиляди?! Божке мили!

СКРЪНДЗАТА. Момчета, не си правете глупави шеги. Жена ми има слабо сърце, да ми бяхте казали, че сте пийнали . . .

ТОТОТО. Бай Коце, не ни обиждай! Ето ти фиша, ето ти и тиража!

СКРЪНДЗАТА. (разглежда  внимателно фиша, сравнява го с тиража, сменя очилата си и отново се взира във фиша и тиража, произнасяйки вече на глас цифрите). Добре, по това не са моите числа.

АЙНЩАЙН. Естествено, иначе щяхте да знаете, че някой от бригадата вече е притежател на 60 хиляди още в неделя. Но никой освен вас не си спомня своите числа.

МАЛКАТА.
Ама не се ли радвате?

СКРЪНДЗАТА. (разглежда пак фиша, ту недоверчиво, ту предавайки се на невероятното щастие, поглеждащ ту към бригадата, ту към жена си, която е застанала в средата на хола, загубила ума и дума). Момчета, наистина ли?! Няма шега?!. . . Любчо?

ОТГОВОРНИКА. Ами глей сега, бай Коце, всеки може да спечели, ама . . .

СКРЪНДЗАТА. Значи е истина! Ей, момчета, ей. това се вика късмет! (Скача, прегръща зашеметената си жена, повдига я, забравил за годините си, завърта се заедно с нея.) Душке-е-е, душичке моя, край на мъките, край на теглото, край, край, край!

ДУШКА. (просълзена). Край, Косьо, край - имало господ, имало.

СКРЪНДЗАТА.
Не "имало", душичке моя, а има - има бог, това го казвам аз, най-заклетият атеист! Дай пиене, дай ядене, дай да отпразнуваме тоя случай, защото друг такъв няма даимаме, Душке!

ДУШКА. Ами сега? Да изтичам до магазина, така неочаквано, само ликьор имам. . .

СКРЪНДЗАТА.
Върви, върви, тичай! Вземи от най-хубавите неща. Чакай пари да ти дам. (Скрива се в другата стая.)

АЙНЩАЙН.
Почти повярвах, че наистина  е спечелил...

КЕМБРИДЖА. Спокойно!

ТОТОТО. Бижу!

Душка излиза, след нея Скръндзата, разкопчавайки ризата си и отхлабвайки вратовръзката си, сяда на фотьойла.

СКРЪНДЗАТА. Не мога да повярвам! До този миг нямаш пари и изведнъж... Не ме мислете за неблагодарен. Знам много добре, че можехте и да не ми дадете фиша. И никога нямаше да разбера. Даже все още едно съмненийце ме гложди... ТОТОТО. Е, ако мислиш, че ни беше много лесно да се разделим с фиша, бай Коце . . .

СКРЪНДЗАТА. Знам, знам, момчета! Трудно е, ама правилно сте постъпили. Иначе съвестта мира нямаше да ви даде. Аз, през мен де, толкова пари са минали, не е да не ми е минавало през ума. Но след това - цял живот на ченгел! Правилно сте постъпили! За едната чест живеем на тая земя - то и без това друго не можем да имаме - цял живот блъскаме за една пенсия, колкото да не умреш от глад . . .

КЕМБРИДЖА. Или от пиене . . .

СКРЪНДЗАТА.
Къде за пиене пари . . . Но аз ще ви възнаградя, за честността ви, за това, дето е в душите ви и дето ни с пари се измерва, нито с вещи, нито със служби . . .

КЕМБРИДЖА.
Какво ще ни възнаграждаваш, бай Коце? Такъв беше регламентът - ти спечели - ти си щастлив и ние сме щастливи.

СКРЪНДЗАТА. Като ги взема, каса уиски ще пием и гала вечеря ще ви дам - във вашия "Шератон" ли, другаде ли - където поискате...

ТОТОТО. В "Шератон", бай Коце, да видим и ние как живеят хората, сиреч как ще живее българинът след сто години ... Още утре вечер, ако искаш, бай Коце, и маса ще запазя.

СКРЪНДЗАТА. Че утре ще мога ли да ги взема?

ТОТОТО. От днес ги изплащат.

Влиза Душка с поднос с чаши, бутилка водка, мезета.

ДУШКА. Само водка имаше. Косьо, наливай на гостите, три бутилки съм взела, а и бутилка ракия имам скътана... Това се вика изненада, имало бог, имало . . .

Скръндзата налива чашите. Гостите говорят помежду си. Душка носи още мезета. Скръндзата вдига ръка за тишина.

СКРЪНДЗАТА. Искам да пия за вас. За тях, Душке, за нашите ангели спасители, да знаеш, че доброто не е умряло още в тоя свят. Има още честни хора. За най-честните, които тази вечер са ни на гости - наздраве! До дъно!

Всички изпиват чашите си до дъно, поздравяват домакините.

ДУШКА. (замаяна от алкохола). Косьо, аз ти казвах, че имам добро предчувствие, а ти - светът свърши, та свърши! Добре, че не продадохме вилата днеска, добре, че ни върна нотариусът! Божке, какво щяхме да направим!

СКРЪНДЗАТА. Душке, остави тия работи сега . . .

ДУШКА. Няма да ги оставя, Косьо, тия хора са ти по-близки от най-близките, щом са способни на такава ... такава честност! Камък по камък, тухла по тухла сме я градили, ей с тия ръце - моите и неговите, стотинка по стотинка, лев по лев сме отделяли, седем години сме я градили, от никого помощ - да има къде старините да си доживеем - без асансьори, трамваи, супермаркети и тям подобни. И сега всичко отиваше по дяволите заради един мръсник, заради един мошеник, който пак ще се измъкне, заради генералния му ...

СКРЪНДЗАТА. Душке, спри . . .

ДУШКА. Не мога да спра, в душата ми що мъка се събра тоя месец, ама имало бог . . .

СКРЪНДЗАТА. (уплашено). Душке!

ДУШКА. Та генералният му, мръсникът му с мръсник, да пукне дано, ама такива клетви ги не хващат, злоупотребил триста хиляди лева, та милиция най-накрая, та разследване, та ревизии финансови, та и Косьо повлече след себе си - "по равно" им била значи вината . . .

СКРЪНДЗАТА. Душке, млъквай, те нищо не знаят!

ДУШКА
. (отприщена). Всички да знаят, целият свят да научи! Та повлече тоя мръсник и Косьо в дълбоката вода. Уволнение ли, пенсиониране ли, на разпореждане ли, та на четиридесет-дневна бригада. Да, ама вторият следовател излезе човек и разбра - Косьо като главен счетоводител един лев не е пипнал, нито е участвал в оргиите на оня, нито подкупи е давал, нито подаръци, нито е "разхищавал", нито е сложил нещо в джоба. Той, разбра, че Косьо е честен, че е бил принуден да подписва всичко, което оня поиска. Че как иначе - нали, като не подпише, и без работа ще остане и отиде, та се не видя, в. него е хлябът, в него е ножът. Защо - му вика следователят - си подписвал тука документ за ремонт, а пък ремонт не е имало? А Косьо му казва: Другарю следовател, срещу ръжен рита ли се - знаех, че тия пари са за гуляите им в резиденцията на комбината, но можех ли нещо да направя? А онзи - гражданино, му вика, като на затворник, гражданино Койнаков, могли сте да останете честен, най-малкото - му вика - сте могли да ни уведомите. Ама как да ги уведомиш - нали оня, генералният, е от силните на деня, нали и с милицията е ош-беш, нали е зет на оня, на колко души им видя сметката - а си си отворил устата, а наказание, не ти ли дойде умът в главата - уволнение - дисциплинарно! Е, как - вика му Косьо - да ви уведомя? Като ви уведомиха Стоева, Петков, Апостолов - какво? Стоева - от партията и уволнение, Петков и Апостолов - в пенсия ... Е, та с две думи, следователят излезе човек и разбра, че Косьо няма пръст в "тия работи, и почна да му вика бай Коце, а не "гражданино Койнаков". Ама законът, вика, си е закон, бай Коце, знам, че лев не си сложил в джоба си, ама тия 17 000 трябва да ги намериш отнякъде и да ги внесеш - иначе затвор! Ха тръгни да търсиш хиляда лева, да видим как ще ги намериш, та камо ли седемнайсет. Тук чукахме, там тропахме - всеки се усуква , а пък разбере ли за какво са ти парите, час по-скоро гледа да ни изпрати. Е, разбрахме, че от това, българина, по-безжалостен човек няма, не дай боже да ти е пък роднина. Викам му на Косьо - дай да вземем заем от банката - двамата по пет хиляди и дъщерята - пет, две хиляди, викам, все ще ги съберем. Ама то у нас нещо скрито-покрито да остава - и в банката разбрали - отказаха и на Косьо, и на мен. А зетят, мръсникът му с мръсник, казал на щерката: "Баща ти от краденото не ми е давал, та аз сега да му връщам!" И детето отчужди от нас! Ама на - имало господ - вилата щяхме днес да продадем, върна ни нотариусът - усъмни се и той "в законността на сделката", ама нейсе - на безценица щяхме да я продадем. . .

Душка сяда изнемощяла от внезапната, неудържима изповед и започва тихо да плаче. Койнаков сяда до нея на канапето, отпуснал безпомощно ръце, отново преживял всичко, разказано от жена му. Другите мълчат, никой не смее да погледне друг в очите.

СКРЪНДЗАТА. (след мъчителна пауза). Извинете жена ми. Толкова ни се насъбра - без вина виновен, и един лъч надежда нямахме до днес. Душке, успокой се, сега ще им внесем парите, Душке, и на нашата улица изгря слънцето... Хайде, да се чукнем с момчетата... Наздраве!

Пие само Скръндзата, другите са забили очи в пода.

СКРЪНДЗАТА. Душке, казвах ли ти да не говориш? Натъжи хората с нашите мъки . . .

КЕМБРИДЖА. (излизайки на авансцената, обърнат към публиката). Какво правим ние тука с вас?

ВСИЧКИ. (шепот от дъното на залата - през усилвател). Нищо!

КЕМБРИДЖА. Защо правим ние тука нищо с вас?

ВСИЧКИ. (пак от дъното на залата - като постепенно заглъхващо ехо). Защото от нищо нещо става, защото от нищо нещо става, защото от нищо нещо става . . .

Сцената се затъмнява.


ПЕТА КАРТИНА


В хола на един "гол" апартамент влиза Отговорника. Сяда на пода и хваща главата си с ръце като след препиване. Така го заварва Тотото.

ТОТОТО. Оу, тежък махмурлук, а, момчето ми! Главичката ли те боли?

ОТГОВОРНИКА.
Тото, какви ги направихме вчера?

ТОТОТО. Е, какво толкова сме направили? Изпихме на Скръндзата водката, голяма работа!

ОТГОВОРНИКА.
А защо не му казахме накрая, нали такава ни беше уговорката?

ТОТОТО. Защо, защо? Защо ти не му каза например?

ОТГОВОРНИКА. След всичко, което каза жена му, просто нямах сили.

Влиза Малката.

МАЛКАТА. Добро утро. Лошо нещо е препиването, но по-лошо е, че не казахме на Койнаков.

ТОТОТО. Е, как да му кажем - той така ни внуши ролите на ангели спасители, че . . .

МАЛКАТА. Всички сме виновни и трябва да направим нещо.

Влиза Емилия.

ЕМИЛИЯ. Здравейте! Какво сте оклюмали? Да не сте прекалили снощи?

ОТГОВОРНИКА. Прекалихме и още как!

ЕМИЛИЯ.(разтревожено). Какво е станало? Къде са Айнщайн и Кембриджа?

ТОТОТО. Спокойно, спокойно! Къде са - сигурно къртят още.

ЕМИЛИЯ. Но какво е станало, ще ми кажете ли най-сетне?

ОТГОВОРНИКА. Какво... Отидохме у Скръндзата и му занесохме един фалшив фиш, уж че печели три шестици - мечтаните шейсет хиляди - и той, и жена му се хванаха, ядохме, пихме, уж бяхме решили накрая да му кажем,обаче . . .

ЕМИЛИЯ. И не му казахте?

МАЛКАТА. Не. И най-страшното е, че той е затънал в някаква ревизия ли, следствие ли, със седемнайсет хиляди и ние, без да знаем, му подхвърлихме такава надежда . . .

ОТГОВОРНИКА.
И днес ще отиде да си получава парите . . .

ТОТОТО. Излишно драматизирате цялата ситуация. Какво като отиде? Мацето ще му каже, че всичко е било шега, че аз съм я помолил . . . Вярно, че след това няма да ме погледне, но ... Откъде да знаехме, че така ще се получи?

ЕМИЛИЯ. Вие, изглежда, не разбирате, че може да стане от играчка - плачка, та той е човек на възраст, в която нищо не е изключено. Как сте могли? Ами ако е отишъл вече?

ТОТОТО. Не бой се, тотото започва работа от 10 часа.

МАЛКАТА.
Трябва да направим нещо.

ТОТОТО. Може би искаш да му услужиш със седемнайсет хиляди, за да го измъкнем от затвора?

МАЛКАТА. Колкото и странно да ти звучи - мислих и за това!

ЕМИЛИЯ. Сега вие нищо не можете да направите. Може би аз трябва да опитам. Ще отида, ще му кажа, че сте били пийнали, че неуместно сте се пошегували, а след това вече ви е.било срам . . .

ТОТОТО.
Ей, Еми, това е чудесна идея! Той на теб ще ти повярва, пък си и лекарка, ако се наложи . . .

ЕМИЛИЯ. Дано не се налага! Добре, аз тръгвам, дайте ми адреса.

ТОТОТО. Той е тук, на две спирки, до супера, първият висок блок, вход А, шестият етаж, Койнаков ...

ЕМИЛИЯ. Чакайте ме тук колкото и да закъснея. (Излиза.)

ОТГОВОРНИКА. Ама че работа!

ТОТОТО. Не бойте се, Емилия ще оправи тотото.

ОТГОВОРНИКА. С твойто тото . . .

ТОТОТО. (повишавайки тон). Сега остава да кажете, че аз съм виновен! Вие глави нямате ли на раменете си?! Да не би аз сам да съм го решил!

МАЛКАТА. Всички сме невинни, дано не станем всички виновни след малко. . .

Влиза Айнщайн.


АЙНЩАЙН. (в позата на Кембриджа). Какво правим ние тука с вас?

ТОТОТО. Ей го и тоя - още не е изтрезнял!

АЙНЩАЙН. Нищо подобно - съвършено трезвен чаках да отворят спестовната каса - имах четири хиляди и ги изтеглих за Койнаков. Само така ще измием срама.

МАЛКАТА. Браво, Айнщайн! И аз някъде трябва да имам някаква книжка - ще участвам. Трябва да му помогнем.

АЙНЩАЙН.
Нося ви още една добра новина.

ТОТОТО.
(щастлив от възможния обрат в разговора). Дотук само лоши - казвай добрата!

МАЛКАТА. Спечелил си битката за уредите?

АЙНЩАЙН. Глупости! ... Кембриджа е спечелил! Кембриджа е спечелил, уважаеми дами и господа!

ОТГОВОРНИКА. Какво е спечелил?

АЙНЩАЙН. Конкурса на СБП и СБЖ!

ТОТОТО. Е, какъв е тоя конкурс?

АЙНЩАЙН. Как какъв е? Не помните ли страхотните истории от трудововъзпитателните училища, дето ни ги разправя?

ОТГОВОРНИКА. А, за оня, дето му викали "Непримиримия", нали?

АЙНЩАЙН. Да. И за другите. Ето четете първа страница на "Литературен фронт" - първа награда - на Боян Боев... Всичките му репортажи ще бъдат издадени под заглавие "Забранена зона". Страшен е Кембриджа!

ТОТОТО. (пеейки). Бай-бай чл. 64, бай-бай наем скъп, бай-бай ЗАЗ . . . Имаме май вече и писател. Абе, винаги съм казвал, че от Кембриджа ще излезе нещо.

МАЛКАТА. Ей, адски се радвам. Искате ли да го изненадаме, а? Аз ей сега ще отскоча до града - ще му купим цветя, една бутилка, искате ли?

ОТГОВОРНИКА. Аз съм "за"! Отивай.

ТОТОТО.
Всички сме "за", отивай, Малката.

МАЛКАТА.
Окей! Ако дойде, иищо не му казвайте. (Излиза.)

ОТГОВОРНИКА. Браво на Кембриджа! Поне един светъл лъч тая сутрин . . .

ТОТОТО. Да му се ненадяваш, а! Уж това, онова - пък... Има ли парична награда?

АЙНЩАЙН. Има, 2000 лева.

ТОТОТО. (подсвирквайки). И отделно от книгата, нали?

АЙНЩАЙН. Естествено.

ТОТОТО. Кембриджа си уреди тотото - петица!

ОТГОВОРНИКА. Стига с твойто тото, не разбра ли, че не всичко в тоя живот е тото?

АЙНЩАЙН. А къде е Емилия?

ОТГОВОРНИКА. Отиде да каже на Койнаков, преди да е тръгнал за тотопункта.

АЙНЩАЙН. А защо тя?

ТОТОТО.
Ами защото е доктор, защото знае какво да направи. А ние още не сме изтрезнели като хората и...

Тотото прекъсва фразата си от силен шум, идващ от коридорчето. Влиза Кембриджа, ритайки за втори път голяма кутия от лепило за тапети, която се забива в стената.

КЕМБРИДЖА. Нищо подобно! Изтрезняхме, господа! Поне аз - окончателно! Отново един на нула за тях!

АЙНЩАЙН. За кои "тях" бе, Кембридж?

КЕМБРИДЖА. За златните деца!

ТОТОТО. И тоя е откачил. Какви глупости дрънкаш?

КЕМБРИДЖА.
И аз мислех, че е глупост, докато не се убедих с очите си. Казват ми по телефона - викам им - разкарайте се, не е вярно, не могат да постъпят толкова гадно, все пак съм работил три години по чл. 64, мястото беше уж 100% за мен, как така изведнъж някоя си, като от небето и ... - хоооп, точно на мойто място. Отивам в редакцията - качи се горе да видиш, ако не вярваш, качвам се, документ, господа, черно на бяло, моят чл. 64 продължен за още една година, да не се безпокоя, все ще се открие някаква възможност ... И заради кого, питам ги, цялата тая машинация? Ами, Боев, ти си умно момче, настояваха, дъщерята на еди-кой си, знаеш, че ние не решаваме ... Мамка му и прасе! А аз го мамя, мамя, маамя! Няма справедливост, това да знаете!

ТОТОТО. (по-скоро доволен, че окончателно е сменена неприятната тема за Скръндзата, отколкото искрено развълнуван от проблема на Кембриджа). Ей, ама как може така бе, Кембридж? За тях трябва да е чест да работиш там! А те, какво, някаква пикла назначили? Е, затова не вървят работите у нас. Кадърният винаги е по чл. 64!

ОТГОВОРНИКА.
Глей сега, това окончателно ли е?

КЕМБРИДЖА. Окончателно! Парафирано, прошнуровано, прономеровано! Гадно!

АЙНЩАЙН.
Защо не си потърсиш другаде работа?

КЕМБРИДЖА.
Обичам си работата, иначе един ден нямаше да стоя ...

ТОТОТО. Успокой се, Кембридж, не си първият, няма да бъдеш и последният. Ти ще мъкнеш работата па пиклата, а тя ще събира овации, отличия и награди за твоя сметка. Ти за какво мислиш, че те държат - защото бачкаш! Но при социализма, драги, трябва да има равновесие между бачкащи и небачкащи, за да се осъществи мечтаното от поети и философи ра-вен-ство. Е, затова са назначили въпросната пикла. Работата и с нея, и без нея . . .

АЙНЩАЙН
. Виж какво, Кембридж, може и по-скоро да те назначат, като прочетат това. (Подава му вестника.

КЕМБРИДЖА. Какво е това?

ТОТОТО.
Е, хайде, усмихни се де, тегли им една майна на тия говеда, та ти си лауреат!

КЕМБРИДЖА.
Какви ги дрънкате бе? Сега на мен ли ще правите номера?

ТОТОТО. (иронично). Е това й е лошото на днешната интелигенция - вяра никому и за нищо не хваща! Лауреат си бе, Кембридж, лауреат на конкурса!

Айнщайн му показва съобщението. Кембриджа, развълнуван, сяда на кутията, която е ритнал при  влизането си.

КЕМБРИДЖА. Ей, на маймуни ни направиха тия - нямаш време да се засмееш и вече трябва да плачеш, още сълзите не си си изтрил и гримасата на смеха те прави от глупав по-глупав.

ОТГОВОРНИКА. Кембридж, пак философстваш, не се ли радваш?

КЕМБРИДЖА. Ами как да се зарадвам бе, Любак, като тая награда, вместо да слага нещата на мястото им, още повече ги обърква?

ОТГОВОРНИКА. Не мога да те разбера - как така ги обърква? Глей сега, аз не ви чактисвам много от работата, но ми се струва, че това е един вид признание.

КЕМБРИДЖА.
Точно така де - оттук признават, че си кадърен, но оттам ти казват, че тая твоя кадърност пет пари не чини пред всемогъщата подмяна на стойностите.

ТОТОТО.
Младеж, по-просто трябва да му го обясниш на Любчо. Веднъж съдбата ти изтегля картата, още при раждането ти, разбираш ли?

ОТГОВОРНИКА. (усмихвайки се). Да.

ТОТОТО. И това е нормално - можеш да станеш матричар, търговец, поет, учен - каквото ти е заложено в гените и от каквото има нужда обществото и човечеството по време на твоя живот. Чат ли си?

ОТГОВОРНИКА. Чат съм.

ТОТОТО. Е, у нас пък, младеж, един път съдбата ти тегли картата и втори път - големите картоиграчи, тия, които разполагат с нашите съдби като с карти и нашият живот не е нищо повече от партия бридж, ако са по-интелигентни картоиграчите, а пък ако не - скучен бридж-белот в пътнишкия влак за Каспичан. Ясно ли ти е?

ОТГОВОРНИКА. Не.

ТОТОТО. По-простото обяснение е в самия живот. Талантливия младеж Кембриджа са го погалили по едната бузка, а по другата са му ударили плесница. И всичко това е заради някаква пикла, която на малкия пръст не може да му се качи, но втората й карта е асо купа пред скапаната седмица трефа на Кембриджа . . .

На вратата незабелязано е застанала Малката с голям букет цветя.


МАЛКАТА. "Пиклата", за която говорите, по всяка вероятност съм аз.

КЕМБРИДЖА.
(изненадан). Калино! Как ти, не си прави тъпи шеги . . .

МАЛКАТА. Да, аз съм! Сутринта и на мен ми се обадиха, че съм назначена, от утре - в твоята редакция. Но нямах представа, че е на мястото, което чакаш ти. Като ми казаха, щях да полудея от радост - да работим заедно! Но съдбата си знае работата . . .

АЙНЩАЙН. И как ще постъпиш?

МАЛКАТА. Ще отида да работя естествено.

ТОТОТО.
Кембридж, Кембридж, говорих ли ти аз нещо за тотото, младеж! Никакъв Кембрндж не си ти, ами най-обикновен идеалист, безпочвеник, неземен! Но за неземните най-подходящият член, младеж, е шейсет и четвърти!

Настъпва неловко мълчание, в което всички без Кембриджа, който е смазан, гледат към Малката.

МАЛКАТА.
Какво сте ме зяпнали? Първо - не съм пикла, второ - не съм действала зад гърба на Кембриджа, трето - на мен ми се работи, и то точно такава работа, четвърто - какво съм виновна аз, че съм от "златните деца", пето - нямате право да обобщавате, защото тогава обикновено е в сила лошият образец, шесто - за него съм сигурна, че ще го назначат на постоянно място, преди да е изтекла тази година!

АЙНЩАЙН. Ако не се появи друг или друга някоя талантлива, чаровна, без работа, дъщеря на еди-кого си... .

МАЛКАТА. Доклкото знам, и ти  не си далече от "златните деца" . . .

АЙНЩАЙН.
Именно. Но с тая разлика, че не съм ползвал никога и никъде никаква привилегия. Че съм завършил нашия университет и не защото нямах възможност да завърша в Кембридж например. И знаеш ли защо? Защото имам един съученик от математическата - Пеича, викаха му Чудото, защото беше подвижният компютър на класа - математик до мозъка на костите, гений. Да, но дядо му имал гараж преди девети, в тоя гараж обслужвали и колата на царя. Баща му на Чудото беше невероятен химик, но с нещастието да има баща "автомонтьор на царя". Двайсет години той посвети на едно химическо чудо, което по "разбираеми" причини не получи гражданственост. Как може човек с такава "биография" да роди нещо "прогресивно" - с голям зор го патентоваха, за да го продадат на безценица на англичаните. Е, тая година купихме собствения си патент от англичаните за баснословната сума от един милион долара. А го патентоваха за хиляда и петстотин лева! А моят съученик Чудото три години го "късаха"' на кандидатстудентските изпити. Слава богу, завърши със златен медал.  Но знаеш ли къде работи сега или по-точно къде му препоръчаха да работи - в някакъв териториално-изчислителен център, където използват точно една хилядна от капацитета му. Той не вярва вече в нищо. Когато навремето получавахме заедно с него шестици по математика и физика, Мариносян - учителят ми по математика - казваше: "Веско, поставям ти шест, но шест поставям и на Чудото, защото няма седем за него." И това не ме обиждаше, защото виждах, че Чудото е бог, а аз просто добър математик. На мен ми дадоха зелена улица, а на него - не. Доста време си блъсках главата над това уравнение, за да разбера, че то е погрешно съставено, че известното и неизвестното в него са абсолютно имагинерни величини, които се променят в зависимост от случая. И тогава проумях, че ако искам да бъда аз, Веселин Иванов, а не синът на академик Иванов, трябва да се откажа от всичко, което случаят, всесилният "случай" у нас може да ми предложи. Е, отчасти и заради това на моето лазерно откритие не му се "отваря парашутът", защото "изненадващо" за всички застанах срещу директора на института - резултатите са налице, вместо командировка в САЩ по тяхна покана, където можех да науча нещо, 45-дневна бригада в строителството.

МАЛКАТА.
Браво, бра-аво! Още малко и ще ме разплачеш! Сега пък слушай аз какво ще ти кажа: ако мислиш, че всичко това не го знам, дълбоко се заблуждаваш. Но в тая действителност, действителният човек, скъпи ми Айнщайн, трябва да се съобразява с действащите критерии - за съжаление те са такива - ние с теб не можем да ги променим. Но аз използвам тези критерии, за да ра-бо-тя, а не за да се ползвам от незаслужени привилегии.

ОТГОВОРНИКА.
Глей сега, Калино, въпросът е друг - ти можеш ли да се мериш с Кембриджа, макар че си...

МАЛКАТА.
Добре де, аз да те попитам и теб - ти с какво си равен на Кембриджа, че и двамата вършите едно и също в момента - лепите тапети?!

ОТГОВОРНИКА.
Ами, глей сега . . .

МАЛКАТА.
Глей сега, не глей сега - държавата ви е изравнила, не виждам защо аз трябва да бъда "подценената" при такова "равноправие".

КЕМБРИДЖА.
(след неловко мълчание на всички). Ясно-о! (Към Малката.) Значи от днес сме само колеги?

На вратата, пъшкайки, с голям кашон и черно куфарче, се появява Скръндзата. Всички го гледат втрещени.

СКРЪНДЗАТА. Помогнете ми де! Едвам го качих дотук.

ОТГОВОРНИКА. Какво е това бе, бай Коце?

СКРЪНДЗАТА. Как какво?! Обещаното уиски.

ТОТОТО. Какво уиски, ти ли ще ни наказваш сега?

СКРЪНДЗАТА. Как ще ви наказвам, аз ще ви черпя, а ти - наказваш! . . .

ОТГОВОРНИКА. Бай Коце, откъде е това уиски?

СКРЪНДЗАТА. Е, ама ще ме ядосате. Вие още ли не сте изтрезнели? От тотото - откъде другаде!

ТОТОТО. Слушай, бай Коце, да не искаш да кажеш, че си взел парите?

СКРЪНДЗАТА.
Точно това искам да кажа. Ето ги! Ако на сте виждали друг път толкова пари, гледайте!

(Отваря куфарчето, в което са наредени пачки банкноти.)


ОТГОВОРНИКА. Откъде са тия пари?

АЙНЩАЙН. Тези пари не са от банката, нали?

СКРЪНДЗАТА. Какво искате да кажете? (Изважда от една пачка няколко банкноти, разглежда ги.) Какво искате да кажете, а? Пари като пари! Какво?

ТОТОТО. Ами това, че ти не може да си ги взел от банката, защото фишът, който ти дадохме снощи, беше фалшив. Аз помолих котенцето да ми попълни три шестици само на един отрязък и да го подпечати, други два отрязъка няма, така че ти няма начин да си взел тия пари по законен път!

Скръндзата се олюлява. Айнщайн го подхваща, а Малката му помага да седне на кашона с уискито.


ТОТОТО. Откъде взе парите?

В хола се втурва запъхтяна Емилия.


ЕМИЛИЯ. Какво става?

АЙНЩАЙН.
(като отваря отново  куфарчето на Скръндзата). Ами полюбувай се, ако не си виждала толкова пари!

ЕМИЛИЯ. Откъде са тези пари? Дайте вода!   

(Подава я на Скръндзата.)


СКРЪНДЗАТА.
(отпива няколко глътки, вода, диша тежко). Не съм ги крал, не съм ... Отивам при тотопункта, изкарвам си фиша, да проверя последен път, съмнявах се докрая, гледам - наистина три шестици - запътвам се да вляза, един с бомбе, тъмно пардесю, моля, другарю, за момент, и ми посочва една черна волга. Викам си Койнаков, Койнаков, това е краят ти, помислих, че сте ме забъркали в някакво мошеничество и че този с бомбето е от криминалната или стопанската. Познавам ги. Нали с тях имам работа от два месеца, досущ като тях беше, затова и влязох във волгата. Тръгнахме, спряхме на едно място - така и така, вие печелите три шестици, нали? Да, викам. Ето ви седемдесет хиляди - дайте ми фиша. Вие за какъв ме мислите, казвам му, а той - на вас този фиш и главоболия може да ви донесе, парите ви трябват повече, помислете. И бутна шофьорчето - волгата пак ни понесе, аз ни жив, ни умрял - фишът ми в ръката, парите пред мен в куфарчето, ако рекат, и да ме убият могат. За какво ви е на вас, казвам, този фиш? Десет хиляди отгоре ви давам - за да не се питаме. Аз - добре, но тези пари може и фалшиви да са. Не са, ако разбирате нещо от пари - всички банкноти са стари, употребявани, това е най-сигурният белег, сляп ще го проумее ... А колата върви, как се реших и аз не знам, спрете, им викам, спират, ето ви фиша, взех куфарчето, слязох, това е . . .

Всички мълчат.

ТОТОТО. Това се казва тото!

АЙНЩАЙН.
Какво тото! Този е бил мошеник. Чувал съм, че купуват фишове, за да узаконят парите си по някакъв начин.

ТОТОТО. Да, да, така е - твои са само онези пари, които похарчиш. Но никога не съм мислил, че могат да ми свият такъв номер.

ОТГОВОРНИКА.
Защо на теб?

ТОТОТО.
Защото можех спокойно и аз да бъда на мястото на тоя с куфарчето. Това е трагедия, не, трагикомедия . . .

ЕМИЛИЯ. Трагикомедията вероятно вече е тръгнала към трагедията. Трябва да решим какво да правим с тези пари, докато не е станало късно.

ТОТОТО. Как какво ще правим?! Бай Коце е спечелил, колегата е загубил...

АЙНЩАЙН. Да, но твоят "колега", Тото, вероятно е вече в милицията.

ТОТОТО. В милицията - друг път! Пред очите ми е: представя фиша на котенцето, флиртува с нея, това-онова, какъв парфюм обичате най-много - "Живенши" - три шестици печеля, ще го имате - шегувате се - как ще се шегувам, ето го фиша, а-а, това е работа на Тотото... А! А! А! Наистина става трагедия - котенцето се е изпуснало, мойта е спукана - с тия шеги не бива! Абе, Скръндза, как може да си такъв глупак, заради тебе всички ще ни натикат в пандиза, ако не ни пречукат преди това.

СКРЪНДЗАТА.
(викайки). Не аз! Не аз, вие сте виновни, вие - с вашите мошеничества!

ТОТОТО. Тоя пък се изкара много честен! Като си толкова честен, защо взе 10 хиляди отгоре бе? Защо? При това си под следствие! Нали беше все за принципите? Глупак такъв! Гла-а-вен счетоводител! "Вие искате повече пари, отколкото може да ви предложи държавата в момента! Ами ти бе! Ние бяхме тъгнали пари да му събираме - да го отървем от затвора. Заради него ще загазим, помнете ми думата.

СКРЪНДЗАТА. Аз нямам нищо общо с тези пари!

Ритва куфарчето, парите се разлетяват; Кембриджа се отделя от ъгъла, в който мълчаливо е наблюдавал всичко, и започва да събира парите в куфарчето. Нарежда ги, затваря куфарчето, изправя се и тръгва да излиза с куфарчето.

ТОТОТО. Къде бе, ей, духовитият аристократ?

КЕМБРИДЖА. Как къде? В милицията естествено.

ТОТОТО. Я го вижте нашия герой! В милицията... Ами като те питат в милицията, какво мислиш ще ти кажат: "Благодарим ти, Кембридж, че връщаш на държавата 70 хиляди!" Друг път! Ще разровят житието-битието на всеки един, с хастара нагоре ще го обърнат и хич вина да нямаш. . .

КЕМБРИДЖА.
(Стои до вратата.) Тото, Тото, никога няма да разбереш някои неща в този свят!

СКРЪНДЗАТА
. Я дайте чантата тук, аз съм рискувал, аз ще се оправям сам!

АИНЩАЙН. Преди малко не ги искахте, сега "сам" - на кое да вярваме?

СКРЪНДЗАТА. (взема чантата, която му подава с безразличие Кембриджа). Аз имам адвокат, няма какво повече да си губя времето с вас!

Тръгва с несигурни стъпки към вратата.

ТОТОТО. (като му препречва пътя). А, Скръндза, няма да се измъкнеш така лесно! Всички сме замесени в твоята "единична" история. Засега си седни на уискито!

ЕМИЛИЯ.
Слушайте, момчета! И вие, другарю Койнаков! Работата е сериозна. Сега не е време да се разединяваме! Всички ще отидем в милицията . . .

ТОТОТО. Ето я и тая - в милицията - все едно, че в бащиния си дом ще отива! Аз в милицията не отивам и никого не съветвам . . .

ОТГОВОРНИКА.
Тото, ако не бяха твоите смахнати идеи нямаше нищо да се случи. Но щом ни е дошло до главата...

АЙНЩАЙН. Чакайте, нека помислим трезво! Първо - възможно ли е X., т. е. мошеникът, да не е попаднал в милицията?

ТОТОТО. Не само че е възможно, но това е и най-вероятното. Като е разбрал, че са го надиграли, свил е платната и ... точка. Какво разбирате вие от тая работа? Тоя, за да даде така седемдесет хиляди, е играч от голяма класа! Той никога няма да се напъха сам между шамарите.

КЕМБРИДЖА. Големият играч, който изобщо не проверява дали в този тотопункт има три шестици! Глупости, Тото, ти нещо . . .

ТОТОТО
. Напротив! Той много добре е проверил и знае, че точно в този тотопункт има три шестици в този тираж. Само че щастливецът е някой друг... Пък, и може ли, като погледнеш Скръндзата, да помислиш, че е мошеник? Абсурд! Той се е доверявал на нюха си. Дебнел е плячката, деня, в който се изплащат печалбите, тур нагоре - тур надолу . . .

МАЛКАТА.
А нищо чудно твоето котенце да се е похвалило на някого, че има три шестици в нейния тотопункт...

ЕМИЛИЯ.
И това не е изключено.

АЙНЩАЙН. Добре, Тото, каква, ще бъде според теб следващата реакция на въпросния X.?

ТОТОТО. Това е вече по-сложно. Някой ще се скатае, но друг! А този X. май е от този тип, щом има волга, шофьорче, ще пусне мрежата, за да пипне Скръндзата. И рано или късно...

СКРЪНДЗАТА. Тото, ваша беше тази (идиотска идея - вие се оправяйте с парите! Ето ви ги - аз нищо не искам, но... забравете, че сте ме познавали!

ТОТОТО. (взема куфарчето). На мен, Скръндза, пари не ми трябват! (Пуска куфарчето което се разтваря и парите отново се разпиляват.)

СКРЪНДЗАТА. (истерично). И не ме, наричайте Скръндза, мошеник с мошеник!

КЕМБРИДЖА. Я без истерии! Какво ще кажете да си, разделим паричките, а? (Навежда се, взема няколко банкноти, мачка ги с пръсти, те шумят.) Вижте колко удоволствия лежат тук! Колко необходими неща са захвърлени на пода.

ОТГОВОРНИКА. Кембридж, ти сериозно ли?!

КЕМБРИДЖА. (подхвърляйки няколко пачки на Скръндзата). Ето десетте хиляди "честно" спечелени, от Койнаков, още десет - и на останалите също по десет. Десет хиляди! Кой е "за" и кой - "против"?

АЙНЩАЙН. Кембридж, не е време за клоунади!

КЕМБРИДЖА.
(започва искрено да се смее). Аз ви казвах! Тези глупави хартийки са нашият Бермудски триъгълник. Защо изобщо мислите какво да правим с тях? А? Защото всички ви е страх! Единият, че ще разкрият машинациите му и ще го опандизят, другият, че ще го натопят в нещо, за което е убеден, че няма вина, третият, че ще му пришият към седемнайсетте хиляди още седемдесет и няма да може да ги излежи, и всички останали - да не. се накърни репутацията им. На кого не му трябват от десет до седемдесет хиляди, а? Мълчите, защото на всеки му трябват. На мен лично - като във вица - ще ми стигнат, за да си върна заемите, но и това е достатъчно. На Скръндзата - да го измъкнат,от затвора. На Тотото - да отвори "законно" ателие за ситопечат, на Айнщайн - да си купи командировка до Щатите, на Емилия - да внесе непостижимата сума за заплатата си за апартамент, на Калина - е, на нея не й трябват, но все ще се намери някой, на когото "да ги даде". Но това са кофти пари, т. е. мръсни, а във всеки от вас има поне искрица чистота, незасегната от социалната дистрофия - и тая частица ви казва "не"! (Посочва към Скръндзата с отвращение.) Щом и тоя тук вече два пъти ги захвърля . . .

СКРЪНДЗАТА.
Забранявам ви!

ТОТОТО. Абе, стига си забранявал! Той пък - философът - ние страхливи, той безстрашен! Той с цяла нравственост, ние - с остатъци. Нали?!

МАЛКАТА. Тогава защо не му позволихте да отиде в милицията?

ТОТОТО. Я, Малката - и тя се прехвърли при него! Къде ти беше нравствеността, като вземаше неговото място, а? Най ги обичам такива нра-авствени! Дето си имат различна нравственост за всяка ситуация!

ОТГОВОРНИКА.
Нямаш право да говориш така! И въобще Кембриджа е прав. Да вървим в милицията.

Чува се тропот от затваряне на автомобилни врати, форсиране на двигател.

АЙНЩАЙН.
Вече няма нужда, тя сама идва . . .

Всички се сковават в очакване, чуват се стъпки. Малката се приближава до прозореца, наднича, другите гледат към нея.

МАЛКАТА. Глупости! Крадат тапети.

ТОТОТО. Пак ли?

МАЛКАТА.
Струва ми се, и лепило тоя път. Ами това е този как се казваше, фаянсаджията!

ТОТОТО. Сома!

МАЛКАТА. Да, да, Сома!

ТОТОТО. Сома!

ОТГОВОРНИКА. Те мислят, че сме си отишли . . .

Чува се шум от двигател, затваряне на врати.

МАЛКАТА. Заминаха.

ЕМИЛИЯ.
И така - какво да правим?

ОТГОВОРНИКА. Ами то стана тъмно вече. За милицията вече е късно. Сега има само катаджии - ще ни карат да седим, да пишем и после всичко наново. По-добре утре, а?

СКРЪНДЗАТА.
Ето една умна идея! Нека всички да помислим през нощта. Утрото е по-мъдро от вечерта. Съгласни ли сте?

ТОТОТО. Да, това е разумно.

Един по един вземат чантите си и тръгват да излизат.

СКРЪНДЗАТА.
Ей, чакайте! А парите?

КЕМБРИДЖА. Какво парите?

СКРЪНДЗАТА.
Кой ще ги вземе?

КЕМБРИДЖА. Ти естествено, кой друг? Ти си ги донесъл - ти ще ги отнесеш!

СКРЪНДЗАТА. И да ме пребият на първия ъгъл? А, не! Който иска, да ги вземе.

ОТГОВОРНИКА. Добре де! Ще ги оставим тук!

СКРЪНДЗАТА. А Сома и бандата му?

ТОТОТО.
Скръндзата, два пъти на едно и също място обир не се прави!

ОТГОВОРНИКА. Ще ги сложим в една кутия от лепило, ще ги покрием със скъсани тапети. Кой ще дойде в този джендем? И кой ще знае, че тук има седемдесет хиляди?

ЕМИЛИЯ. Ох, изморих се! Хайде, слагайте ги и да вървим.

Отговорника, Скръндзата и Тотото прехвърлят парите от куфарчето в една кутия, завиват я със смачкани тапети и тръгват. Последен излиза Кембриджа.

КЕМБРИДЖА. (с ръка на електрическия ключ). По-мъдро ли е утрото от вечерта?

Сцената постепенно се затъмнява, чува се тропот, после всичко утихва. След малко се чуват прокрадващи се стъпки в тъмнината. Някой влиза в хола, чува се шум, късане на тапети, други шумове, които продължават няколко минути. Сцената е тъмна, едва може да се долови някакъв силует. След малко влезлият излиза и затръшва с все сила вратата на апартамента след себе си. В този миг сцената се осветява и всички виждат стената, на която не се залепва тапет, облепена с банкнотите. Малко след това на авансцената излиза Кембриджа.

КЕМБРИДЖА. (към публиката). Какво правим ние тука с вас? (След кратка пауза, в която всеки от зрителите мислено произнася "нищо".) Защо правим ние тука нищо с вас?

ВСИЧКИ. (излизат на авансцената). Защото от нищо - нищо не става! Защото от нищо - нищо не става! Защото от нищо - нищо не става!

Гласовете постепенно се усилват и зазвучават през тонколоните в цялата зала. Смесват се с различни шумове, асоцииращи с нашето ежедневие: строителни, автомобилно движение, сменящи се една след друга радиостанции и пр. Сред нарастващия шум се прокрадва някаква стара, стара, отдавна забравена мелодия.


З А В Е С А






new online casino
 
© 2017 Svetlozar Zhekov
Login Form





Забравена парола