ВЛАДИМИР ЯНЕВ
К Р А С О Т А Т А И М А П Р Е В О Д
 |
Нека още в началото призная – завиждам на
преводачите на поезия. Твърдо съм убеден, че добрите сред тях обогатяват
пространството на българския лирически език, че заслугите им пред духовността
не отстъпват на стореното от добрите ни поети (известно е, че доста от
последните са преводачи). Затова и с бяла завист четях и сравнявах с паралелно
отпечатаните оригинали солидния том (повече от 400 страници) "Арсений
Тарковски и други руски поети в превод на Светлозар Жеков". Великолепно
изживяване за малцината, които все още "могат два дни без хляб, но не и
без поезия" (Бодлер).
Томът се открива с предговора на великия български
преводач Кирил Кадийски "Път през времето". Писан за приятел, той
няма нищо общо с лиготиите, които обикновено се предлагат в такъв случай,
въпреки че някои суперлативи понатежават.
|
Светлозар Жеков обаче заслужава
признание за вдъхновената прецизност, с която представя Арсений Тарковски (на
времето преведената стихосбирка на руския поет беше прекрасното тайно събитие
на ценителите), стихотворения на Пушкин, поемата "Еда" на Баратински
(когото Йосиф Бродски смята за гений; май не е далеч от истината), Манделщам
(представен изключително бездарно от друг преводач, тук майсторът си е намерил
майстора), Есенин, Николай Рубцов.
Самото обръщане към тези автори с вече храброст,
в случая – оправдана и необходима. Обемно е представена Татяна Бек – поетеса,
чиято значителност разбрах едва сега. На всичко отгоре преводачът е дал
хубавите критически скици и дълбоките си разговори с Тарковски и Бек. Как да не
си благодарен на Светлозар Жеков за това духовно пиршество!?
Бях неточен, когато отбелязах, че томът се открива
с предговора на Кадийски, защото начева с посвещението: "На моята сестра Виолета, на която дължа любовта си към великата
руска култура и дързостта да превеждам големите й поети". Сестрата на
родения през 1951 г. пловдивчанин, понастоящем работещ в Брюксел, е Виолета
Ванчева – дългогодишен преподавател по съветска литература в университета. Тя
е вдъхнала любов и дързост не само на брат си. Сега на ход са сегашните преподаватели
– дано сред днешните им възпитаници са бъдещите преводачи на прекрасното. Макар
да се твърди, че то е непреводимо.
ЗА ЦЕННОСТИТЕ В ЛИТЕРАТУРНИЯ ЖИВОТ.
В-к "Пловдивски университет", бр.7, 9 октомври 2007 г.
|
