Критика
Преводи
Пиеси
Стихотворения
Доклади
Награди
АРСЕНИЙ ТАРКОВСКИ И ДРУГИ РУСКИ ПОЕТИ в превод на СВЕТЛОЗАР ЖЕКОВ

ВЛАДИМИР ЯНЕВ

К Р А С О Т А Т А  И М А  П Р Е В О Д

 Tarkovski-new.jpg
Нека още в началото призная – завиждам на преводачите на поезия. Твърдо съм убеден, че доб­рите сред тях обогатяват пространството на бълга­рския лирически език, че заслугите им пред духов­ността не отстъпват на сто­реното от добрите ни пое­ти (известно е, че доста от последните са преводачи). Затова и с бяла завист че­тях и сравнявах с паралел­но отпечатаните оригина­ли солидния том (повече от 400 страници) "Арсений Тарковски и други руски поети в превод на Светло­зар Жеков". Великолепно изживяване за малцината, които все още "могат два дни без хляб, но не и без поезия" (Бодлер).

Томът се открива с предговора на великия бъл­гарски преводач Кирил Ка­дийски "Път през времето". Писан за приятел, той няма нищо общо с лиготиите, ко­ито обикновено се предла­гат в такъв случай, въпреки че някои суперлативи понатежават.

Светлозар Жеков обаче заслужава признание за вдъхновената прецизност, с която представя Арсений Тарковски (на време­то преведената стихосбир­ка на руския поет беше прекрасното тайно събитие на ценителите), стихотво­рения на Пушкин, поемата "Еда" на Баратински (кого­то Йосиф Бродски смята за гений; май не е далеч от ис­тината), Манделщам (представен изключително бездарно от друг преводач, тук майсторът си е намерил майстора), Есенин, Николай Рубцов. 

Самото обръ­щане към тези автори с вече храброст, в случая – оправдана и необходима. Обемно е представена Татя­на Бек – поетеса, чиято значителност разбрах едва се­га. На всичко отгоре прево­дачът е дал хубавите критически скици и дълбоките си разговори с Тарковски и Бек. Как да не си благода­рен на Светлозар Жеков за това духовно пиршество!?

Бях неточен, когато от­белязах, че томът се откри­ва с предговора на Кадийс­ки, защото начева с посве­щението: "На моята сестра Виолета, на която дължа любовта си към великата руска култура и дързостта да превеждам големите й поети". Сестрата на роде­ния през 1951 г. пловдивча­нин, понастоящем работещ в Брюксел, е Виолета Ванчева – дългогодишен пре­подавател по съветска ли­тература в университета. Тя е вдъхнала любов и дър­зост не само на брат си. Се­га на ход са сегашните пре­подаватели – дано сред днешните им възпитаници са бъдещите преводачи на прекрасното. Макар да се твърди, че то е непреводимо.

                                                                                                ЗА ЦЕННОСТИТЕ В ЛИТЕРАТУРНИЯ ЖИВОТ.
                                                                                                В-к "Пловдивски университет", бр.7, 9 октомври 2007 г.


new online casino
 
© 2017 Svetlozar Zhekov
Login Form





Забравена парола