Критика
Преводи
Пиеси
Стихотворения
Доклади
Награди
ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ, ТЕОРИЯ И КРИТИКА. РЕЦЕНЗИИ.
 
[Светлозар Жеков. Любен Дилов на 50 години. Сп. Деца, изкуство, книги, кн. 6, 1977, стp. 13-16 ] 

от бъдещето към съвременността
                                                                                     
                                                                                                                                   Любен Дилов на 50 години


                                        „Никой фантаст не пише за бъдещето. Научнофантастичната литература
                                        е винаги съвре­менна литература, най-съвременната дори..."


За да достигне до зрелите си произведения, Лю­бен Дилов преминава немалък и нелек път. Почти двадесет и пет години ни делят от първата му книга "Гълъби над Берлин" (1953). Тази малка повест за деца сякаш не предвещава раждането на един ориги­нален писател, чиито книги само десетина години по-късно ще се изчерпват още с появяването си. Творческото му съзряване расте с времето, за да да­де своите най-добри плодове в един нов за нашата литература жанр - научната фантастика. През 1958 година излиза първият му фантастичен роман "Атомният човек", който му вдъхва увереност, под­готвяйки го за смели търсения в следващите творби. Дебютът му в научнофантастичната литература е адресиран към юношите, но много скоро читателската аудитория се разширява. Причина за това е нарасналото умение на писателя, който се стреми не към ин­тригуващата събитийност, не към парадоксалната, примамлива за въображението измислица, а към света на човека. При целия необичаен аксесоар на бъдещето човекът в творбите на Любен Дилов запазва своите черти, а до голяма степен и проблемите си. Но за да свърже настоящето с бъдещите сто­летия, писателят е трябвало да опознае своето време и да изобрази съвременника си такъв, какъвто е. Така, паралелно с първите стъпки в научната фанта­стика, през 60-те години се появяват и белетристич­ните му сборници "В един пролетен ден" (1960), "Почивката на Боян Дарев" (1961), "Чуждият човек" (1964), "Тръстиките" (1968) и романът "Помня тази пролет" (1964). През този период Дилов се насочва към съвременността. Привлича го усложненият ми­роглед на новия човек, противоречивата му същност , криеща толкова неочаквани неща. Привличат го и многобройните проблеми, които животът всекид­невно ни поднася, за да бъдат преодолявани. И може би точно за това Любен Дилов има предпочитание към персонажи с чувствителна психика, с богат вътрешен живот, с определена склонност към самоанализиране. И в ония творби, в които писателят е останал верен на действителната жизнена сложност на човека, е успял да изгради характерни, запом­нящи се образи. Сред разказите и новелите му, из­лезли през този период, се открояват "Почивката на Боян Дарев" и "Тръстиките". Двете новели имат много сходни черти - в тях сякаш е обрисуван един и същи герой, но в различно време от живота му. Онова, което оставя трайно впечатление, е стремежът на Дилов да разкрие истинската същност на героите си. Той не ги защищава, не ги об­винява, но ги разкрива такива, каквито са. И затова те не се вместват в рамките на "поло­жителния" или на "отрицателния" герой. Те носят някаква собствена, индивидуална атмосфера, в която положителните и отрицателните им качест­ва са неделими, тъй както е неделим действител­ният човек. В "Почивката на Боян Дарев" е забе­лежим стремежът на писателя да излезе извън ор­битата на тривиалното третиране на любовната тема. Връщането на една отминала любов в отноше­нията между Боян и Малина е всъщност само основа на едно по-задълбочено изображение на сложния вътрешен свят на съвременния човек. Не случайно литературната критика оцени още на времето тези безспорни качества на белетриста. Една от рецен­зиите за сборника беше озаглавена "Завръщане при човека", което говореше недвусмислено за талант­ливото претворяване на образа на съвременника ни. "Любен Дилов търси човека в неговата сложност и противоречивост, в неговите незавършени и несъвър­шени, но пълни с прелест и красота очертания... Това не е човекът изобщо, а онзи нов човек, който диша въздуха на нашия ден, конто носи в себе си неговите противоречия, но и неговите стремления, който има недостатъци, но е пълен и с чудесните му обещания" (Т. Абазов, "Завръщане при човека", сп. "Септември", кн. 9. 1962 год.).

Още  в тази новела Дилов се стреми  към  по-ши­роко смислово обобщение   на ситуации и образи, за да достигне до философския подтекст в по-късните си творби. В "Тръстиките" изображението на Велимир Ноев и Мария е в голямата степен подчинено именно на този стремеж. В центъра на повествованието е отново едно конкретно преживяване. Но писателят не остава само при него. По невидимите нишки на мислите и чувствата той се опитва да разплете тай­ната на една така внезапно появяваща се любов, която е достатъчно силна, без помощта на думите да привлече един към друг двамата самотници Ноев и Мария. Но не е толкова силна, за да победи самотата им и да ги свърже завинаги. В един обикновен сюжет авторът търси необикновеността в неповторимостта на всичко онова, което живее в разума и чувствата ни. Но паралелно с темата за любовта се развива и темата за смисъла на живота, за мястото на из­куството в него и пр. Без да се намесва пряко в повествованието, писателят подлага на преоценка ре­дица нравствени норми на съвременния човек.

Най-вече в тази склонност към сложното и проти­воречивото в човека и към философското му прео­смисляне може да се открият интересите ни Любен Дилов към научната фантастика. Тя дава възможност на въображението му да се освободи от "привидното" днес, за да открие "същностното" в бъдещето. И едно­временно с това да запази съвременните измерения на проблемите, конто поставя. В тази сложна и специфична творческа работа Любен Дилов успя да реализира най-пълно белетристичните си способности. През последните десет години той написа най-добрите си научнофантастични разкази и романи. "Моят странен приятел -астрономът" (1971), "Те­жестта на скафандъра" (1969) и "Пътят на Икар" (1974) отдавна получиха своето заслужено призна­ние от читателите и литературната критика. И всъщ­ност именно тези произведения станаха причина за утвърждаването на новия жанр в литературата ни.

Романите и новелите па Любен Дилов са в пъл­ния смисъл на думата съвременни. Това е така, защото в центъра на писателското внимание не са нито идиличните мечти за бъдещето, нито измисле­ните прогнози за него с парадоксални представи за техническото му съвършенство. Произведенията на Любен Дилов имат един главен герой - човека. Не измисленият, надарен с невероятни способности, а истинският, който и в бъдещето ще носи своите днеш­ни черти. Ще страда като съвременните хора и ще се радва като тях. Ще вярва или ще се съмнява, ще се бори за утвърждаването си. Ще търси своя път в безкрая на Космоса, но запазил земната си същност. Именно това сродява Любен Дилов с най-големите фантасти на времето ни като Рей Бредбъри, Станис­лав Лем, Клифорд Саймък, Артър Кларк.

Интересът към фантастичните произведения на Любен Дилов е продиктуван преди всичко от талан­тливото претворяване на много от нашите днешни проблеми. В повечето си творби той търси иноска­зателна форма за тяхното изображение. Често писателят застава сякаш в бъдещето и прозрял оттам нашите сегашни недостатъци, ги осмива или крити­кува. Фантастиката в такива случаи присъства само като необходима съставна част от условността на изображението, както е в новелата "Напред, чове­чество" и в романа "Парадоксът на огледалото". Тук сатирично-изобличителната сила на повествова­нието асимилира "невъзможното", което се възприе­ма като органично свързан елемент с общата идея на произведението. Подобна неразривна връзка меж­ду фантастично и реално откриваме в почти всички творби на Дилов. Това е така, защото научните и техническите достижения на бъдещето присъстват в тях само като необходима смислова и веществена основа за развитието на различни философски, морално-етични, социални или естетически идеи. Писателят не изобразява човека на бъдещето в абстрактните форми на непознатото, а се стреми да го доближи до неговата нормална според научните прогнози среда. От това се получава и представата за автентичност - така необходима за непосредността на внушението.

Една от най-интересните теми, които Любен Дилов интерпретира в своето творчество, е пребива­ването на човека в Космоса. Ако преди години една подобна тема изглеждаше наистина фантастична, то днес тя е в голяма степен реална. Човекът вече летя в Космоса, свърза два кораба в един, създаде орби­тална станция, изпрати съвършен робот на Луна­та и за пръв път в историята на своето съществуване стъпи на друго небесно тяло. Това сякаш тласна и развитието на научнофантастичната литература, но по един по-различен път. С овладяването на Космоса възникнаха и първите сериозни проблеми пред човечеството - за какво ще бъде използван той, за мирни или за военни цели; какво ще е поведението на човека в него; възможна ли е среща с друга циви­лизация и т.н. За тези и много други въпроси трябваше да се намери отговор и наред с учените писателите-фантасти започнаха да търсят тяхното художестве­но решение. Тези проблеми вълнуват Любен Дилов и той ги разработва в новелите "В началото на пътя", "На пеещата планета" и в романите "Тежестта на скафандъра" и "Пътят на Икар". Философските идеи, които пронизват тъканта на тези произведения, ги отделят от забавното, развлекателно четиво на по­добна тематика. В новелата "На пеещата планета" двама антрополози изучават едно от племената, на­селяващи планетата. Но въпреки своите добри намерения, те се намесват в живота му. Писателят по­ставя проблема за отговорността на човека в Кос­моса и още един немаловажен въпрос - за пред­назначението на машините, за необходимото ограни­чение в свободата на техните действия. Но най-цялостното си превъплъщение идеите на Дилов за чо­века и Космоса намират в романите му.

В една изпълнена с драматизъм ситуация шепа смели, самоотвержени мъже трябва да осъществят първия контакт на човечеството с друга цивилиза­ция ("Тежестта на скафандъра"). Тази идея, която е нееднократно експлоатирана от много автори, при Любен Дилов намира свой специфичен израз. Онова, което доминира и "Тежестта на скафандъра", е ху­манизмът. Светлият, оптимистичен хуманизъм, който се долавя във всяка мисъл и действие на героите. Твърде показателен в това отношение е образът на мъдрия, чувствителен Даал, който пръв разбира, че нямат право на намеса живота на една чуж­да цивилизация, било дори само под форма­та на обмен на информация. И може би точ­но затова той е непригоден за суровия живот в Космоса. Веднъж поставен, този въпрос продължа­ва да тревожи мисълта на всеки един от екипажа. Но за земния човек няма нищо по-силно от стремежа да откриеш себеподобни мислещи същества в огром­ната звездна пустиня на Космоса. И именно в осъ­ществяването на връзката с чуждата цивилизация Любен Дилов е успял да въведе една твърде интерес­на идея - за отношението "бог" и "разум". В този роман той я разрешава в един оптимистичен "прометеевски" дух. Младият киборг разрушава орбиталната станция, за да освободи живите същества на планета­та от бога - всъщност от страха, от онзи необясним страх, който е изпитвало и човечеството в продъл­жение на столетия.

В значително по-усложнен вид тази идея е развита в романа "Пътят на Икар". Тя е преплетена в темата за същността на ония все още непостижими за днешния човешки разум истини за хаоса и порядъка във вселената. Заедно с това писателят поставя и проблема за невъзможността да бъде спрян човешкият дух в устрема му към поз­нанието. В този роман научното и фантастичното са споени в ситуациите и образите на персонажите от едно пластично белетристично майсторство. Повествователят притежава едновременно качествата па проникновен психолог, ерудицията на мъдър философ, познанията на учен и дарбата на разказвач. Благода­рение на това дори и най-абстрактната идея - за Бога - е намерила своето живо превъплъщение в образите на първия астропилот Дери и на главния герой Зенон Балов. В "Пътят на Икар" Любен Дилов е достигнал до художествено осмислената символика, която разкрива едно многопланово повествование. Непосредното въздействие на романа се дължи до голяма степен и на всестранната аргументираност, която откриваме в него - Дилов притежава наистина завидна осведоменост за най-новите научни хипотези или технически достижения.

Научнофантастичните произведения па Любен Дилов освен у нас получиха висока оценка и от ме­ждународната литературна общественост. През 1973 година на срещата на писателите-фантасти, състояла се в полския град Познан, беше отличено творчеството на Дилов, а през 1976 година на Третия европейски конгрес на писателите-фантасти му беше присъдена специалната награда.

Невъзможно е с тези няколко най-общи щрихи да се обхване цялото разнообразие, богатството на идеи и образи в досегашното творчество на Любен Дилов. Би трябвало да се отбележи още умението и находчивостта, с която пише за най-любознателната читателска аудитория - децата. Повечето от него­вите приказки, събрани в сборниците "Коко и Кики", "Вълшебната гривна" и "Весело и тъжно", са свежи, оригинални произведения, които имат дял за доброто състояние на съвременната ни детска  литература.

Любен Дилов посреща с добра равносметка своите петдесет години - половината от тях са изминали в напрегнат творчески труд, плод на който са 16 книги и извоюваното име на талантлив белетрист, на един от основоположниците на научнофантастичната литература у нас.

  


new online casino
 
© 2017 Svetlozar Zhekov
Login Form





Забравена парола