Критика
Преводи
Пиеси
Стихотворения
Доклади
Награди
СТИХОТВОРЕНИЯ


Кирил ТОПАЛОВ


ЗА СТИХОТВОРЕНИЯТА НА СВЕТЛОЗАР ЖЕКОВ

Представяне на Светлозар Жеков за член на литературния кабинет „Димчо Дебелянов”, 1971 г.   

Еднакво трудно и примамливо е да представяш млад творец, защото той е все още едно обещание, а като всяко обещание носи и  риск, но и възможност за утрешна морална награда.

Представяйки пред вас младия поет Светлозар Жеков, аз ще изложа накратко впечатленията си както от неговата личност, така и от стиховете му.

С него съм разговарял много пъти, спорили сме, стигали сме често до взаимноизключващи се становища, но винаги ме е привличала широтата на неговия поглед, уважението му към чуждото мнение, безпощадността му към себе си и желанието му да се погледне и отвън, през обективния поглед на другите. И може  би затова ми е допадала и категоричността, и пламенността, с която защищава свои становища, дори някои от тях да са трудно защитими. Или, казано с две думи - допада ми неговата самокритичност, качество абсолютно задължително за младия творец. За да бъда по-конкретен, ще ви кажа, че например с доста усилия успях да го убедя да включи между стихотворенията, с които ще се представи, и стихотворението “Пред изгрев”. Той го смяташе едва ли не за несериозен опит, а всъщност то е едно от най-философските му стихотворения и безспорно най-доброто между тези, с които се представя. “Пред изгрев” е родено от дълбока рефлексия за смисъла на човешкия живот, то е истинско философско обобщение на вечната тревога: твърде късно, преди залеза, ние стигаме до истинските прозрения. Постигаме мъдростта на природата едва тогава, когато ще се слеем с нея завинаги. Едва тогава разбираме и защо е така - за да бъде вечен стремежът към себепознание, за да бъде животът тържество на търсещата младост и вечното движение:

  И само късно, преди залез,
                    слънцето умира бавно,
                    напомняйки за себе си,
                    и късно сили имаме да гледаме
                    с отворени очи към него.
                    Земята се въртяла, казват.
                    Но годините без светлина
                    ще може ли да върне някой,
                    или ще изстинем преди изгрев
                    с очи, отправени към оня хълм,
                    на който се събираха децата ни?

Другите стихотворения, които Светлозар Жеков е предложил на нашето внимание, подчертават също характерна особеност на неговия натюрел - в обикновения, делничния житейски детайл да се потърси обобщението, зад видимата същност на нещата да се намери скритият подтекст. И в тези стихотворения, както и в “Пред изгрев”, външната рамка на творбата е опозицията човек-природа, микрокосмос-макрокосмос, а вътрешното движение на мисълта се осъществява по категорично очертаната траектория на себепознанието. И привидният гняв, че не може да се отмъсти на залеза за шегата и измамните илюзии, и привидно описателната картина на върволицата жадни хора, поели преди залез да търсят пътища в простора, и “пейзажът” “Връбница”, и срещата със стареца, чиито очи сякаш са скътали късната слънчева жар (отново мотивът за залязващото слънце - непривична за толкова млад поет рефлексия!), всички тези кратки, кинематографични настроения и картини събуждат цяла верига от асоциации, превръщат се в един нов, многоизмерен свят, зазвучават като цялостни метафори. Измамно е чувството, че тези стихотворения, повечето от които са къси миниатюри, само създават поетическо настроение. За откриване на истинската им стойност е необходимо по-дълбоко вникване в техния подтекст, проникване отвъд едноизмерността на думите.

За стиховете на Светлозар Жеков е характерен стремежът към окрупняване и едновременно с това - към стилизиране на поетическия образ. Той се стреми да избягва излишните детайли, ненужното описателство, въпреки че това, като на всеки млад творец, невинаги му се удава. Предстоят му усилия и за усъвършенстване на стиховия ритъм, за постигане на максимална метафоричност на поетичния изказ. Поезията е мислене в образи, тя изисква и налага на словото нов смисъл, богати оттенъци. Предложените от Светлозар Жеков стихотворения сочат като главен и успешен негов стремеж тъкмо търсенето на този нов, чудодеен смисъл на словото, който превръща обикновената дума в образ, в цял нов свят, и в този смисъл успех за него тук са и стихотворенията  “О, дълго лутане в гората”, “Потънало в земята сякаш е”, вече споменатото “Връбница” и др. Тези кратки стихотворения (най-често по две-три строфи) ни въвеждат в интересни поетически светове, носят в равна степен емоция и философия и  подхранват сигурни надежди за успешно творческо бъдеще на младия поет.

1971 г.

 

new online casino
 
© 2017 Svetlozar Zhekov
Login Form





Забравена парола