Критика
Преводи
Пиеси
Стихотворения
Доклади
Награди
ПРЕЗ ДВОРА НА ВРЕМЕТО. Литературна критика. "Нов Златорг", 2007 г.

Младен ВЛАШКИ

П Р Е З   Д В О Р А,   А   Н Е   П О   Х Р Е Б Е Т И Т Е   Н А   В Р Е М Е Т О 

„През двора на времето” е озаглавил своята „дебютна” критическа книга Светлозар Жеков. За всички, които го познават от последния четвърт век на българския литературен живот, а те не са малко, той е истински литературен човек. И затова малко парадоксално звучи определението за „дебют”. Но и такива са пътищата на българския литератор. В началото на седемдесетте години младият филолог започва като асистент в СУ, естествено за времето си, увлечен от идеите на руския формализъм. Но бързо напуска тихия академичен пристан, за да участва на живо в правенето на  литература – като литературен журналист, като литературен критик, като преводач, като редактор и като един от първомайсторите на частното книгоиздаване – бумът на неговото издателство „Перо” в началото на 90-те години ще остане неоспорим.
Неоспорим факт в същата история ще остане и модерното му издание на Христо Смирненски – два тома творби и критика с мултимедия, и досега най-добрият подобен продукт не само у нас, а като замисъл и изпълнение на електронния вариант - и в Европа (за да спомена само пространството, за което съм сигурен). Та неговият сборник с литературна критика днес е отглас на това литературно живеене. В него се вижда фигурата на един тип литератор, който като че ли остава в рамките на добрата стара школа – човек, които не изпада в кризите на въпроса „Има ли смисъл ?”, а вярва, че в правенето на литература има смисъл. И този смисъл е божествен за човешката култура. Затова трябва да му се служи без оглед на практики, които изтъкват предимно авторското его или уникалност. В тази порядъчна служба усетът за новото, а не модното, е една от запазените марки на

Светлозар Жеков – независимо дали като аналитични наблюдения върху български класици, или като проблемни статии в периодиката за текущия процес, или като идеи за литературна политика (като дигитализацията на българската класика например). Но в същото време жизнеността на авангардното мислене и практики у литератора Жеков се ориентира около класическите ценности на световната литература – като историк той се стреми да запази в разговори живото слово и мисъл на стойностни автори (в книгата са публикувани разговори с Александър Геров, Арсений Тарковски, Виктор Шкловски, Татяна Бек и Бела Ахмадулина), като преводач пледира за поетическата вярност на превода (статията му „Буквализмът срещу себе си” е част от стойностната теория на превода в България) и практикува тази поетическа отдаденост на оригинала в своите преводи от руски (публикувани в сборния том „Арсений Тарковски и други руски поети” С.2007), като критик си спестява ефектните интерпретации за сметка на правдивия литературен портрет, в който размисля върху творчеството на сродни на литературната му душа автори като Атанас Далчев, Иван Теофилов, Кирил Топалов, Георги Белев, Кирил Кадийски, за да спомена само някои от портретите в сборника.
Тези жанрови изяви на литературния човек са белязани също със знака на литературната вяра. Те не са свързани с имена от шумните хребети на времето, там, където се слагат паметниците на масовото, доста често манипулативно почитание. Свързани са с имена и факти от дворовете на времето, в които както „шъпот и смях в белоцветните вишни” тихите ведри слова още пазят духа на истинския живот. На истинския литературен живот , в който са вярвали хората от различни епохи, независимо дали са носили имена като Гьоте, Пушкин, Пенчо Славейков, Атанас Далчев или Арсений Тарковски.

В-к „Демокрация днес”, бр. 35, 31.08.2007 г.

ЗА ЦЕННОСТИТЕ В ЛИТЕРАТУРНИЯ ЖИВОТ.
                                                                                                В-к "Пловдивски университет", бр.7, 9 октомври 2007 г.

 

 


 
new online casino
 
© 2017 Svetlozar Zhekov
Login Form





Забравена парола