Критика
Преводи
Пиеси
Стихотворения
Доклади
Награди
Д О К Л А Д И

ПРОБЛЕМИ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ ПРЕД БЪЛГАРСКАТА КНИГА В КОНТЕКСТА НА БАЛКАНСКАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИИ      


Уважаеми дами и господа,

откакто Европа започна да се обединява, думата "интеграция" стана модерна. Понятието "съвместен проект" придоби почти магическа сила, особено когато става дума за финансовото му осигуряване. В това нямаше да има нищо лошо, ако интеграцията се възприемаше освен във водещите днес икономически измерения и в културно-историческите й проекции. Лишена от тях, интеграцията от път към мечтаната свободна общност на народите, лесно се превръща в доходна арена за ловки европейски и нашенски чиновници. 

Ние на Балканите от векове сме в един общ впряг, но -  уви! - по-често сме били "орел, рак и щука" като в известната басня. От векове историческите ни съдби са така тясно свързани и взаимообусловени, че всеки опит да бъдат разглеждани поотделно е предварително обречен на неуспех. За съжаление през столетията, та и до днес, по-често огънят и мечът са кроили съдбите ни и онези, които са писали историята, по-често са следвали стъпките на силните на деня, на политиците и военоначалниците, вместо да бъдат безпристрастни съдници на настоящето или близкото минало. Дори при бегло сравнение между написаното от историците и сътвореното от писателите, ще установим, че неподправената история може да се прочете не толкова в научните съчинения, колкото в словото на балканските класици. Книгите, съдържащи това слово са неразрушимите мостове между нашите народи и по тях трябва да мине всеки, понесъл жезъла на обединението.

Пак ние на Балканите имаме хубава поговорка: "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ".  Днес имаме реалния шанс сами да си помогнем като изградим заедно основите на една балканска интеграционна книжна политика. Няма съмнение, че колкото повече се сближават книжните общности на нашите страни, толкова по-разбираеми ще стават общите ни проблеми и по-лесно ще преодоляваме различията помежду си. Инициативата на домакините е важна крачка към взаимното ни опознаване и тя може да постави основите на бъдещите ни съвместни инициативи. На този етап ние трябва да се запознаем със състоянието и проблемите на книжните общности в различните страни, да обменим опит и да си помогнем където е възможно. Ето защо аз ще се опитам да представя на вашето внимание една обща картина  на българския книжен сектор от времето на промяната до днес.

През изминалите девет години книгоиздаването у нас се разви въпреки отсъствието на каквато и да било политика в защита на българската книга, въпреки тежките данъци и въпреки, че книгата бе изгонена от книжарниците, за да митарства по уличните сергии. Книгоиздаването ни извървя своя стръмен път към пазарните принципи без държавна намеса и днес, можем да кажем, че това е сферата, която не се нуждае от сериозна реформа. Но не може да се каже същото за целия книжен сектор. Там има много натрупани нерешени проблеми и - уви! - създаващи се нови. Но преди да ги предложа на вашето внимание, нека накратко се върнем към корените им.

В България, подобно на други източно-европейски страни, след отказа на държавата да бъде всичко, включително и "издател", книжният "бум" настъпи веднага след демократичните промени през 1989 година. Стремителният ръст на книгоиздаването, особено в сравнение с линеещите други сектори на икономиката, се дължеше на  повишеното търсене, задоволяващо най-сетне изкуствено поддържания в продължение на десетилетия духовен глад на нацията. Само за няколко години новосъздадените частни издателства надхвърлиха 1000 и в условията на остра конкуренция буквално "погребаха" съществуващите няколко десетки държавни мастодонта. Практически частното кингоиздаване осигуряваше още през 1992-1993 г. над 90% от книжната продукция на страната. Връхна точка на пазарната крива беше 1993 г., през която бяха издадени, а вероятно и продадени, 55 милиона книги. За осем-милионното население на България, това наистина е издателски и книготърговски "бум".

Но като че ли дотук свършва доброто от раздържавяването и децентрализацията в книжния сектор. От 55 млн. през 1993 общият брой на издадените  книги през 1995 пада до 18 млн., а днес вече тираж от 2000 се счита от повечето издатели за рисков. Рязката крива нагоре от 1989 до 1993 и надолу от 1993 до 1997 има своето логично икономическо обяснение. Катастрофалното обезценяване на лева и обедняването на българина в следствие на една престъпна политика, особено в началото на тази година, когато средната работна заплата достигаше едва няколко долара, изтика културните потребности на последното място. Книгоиздаването изпадна в колапс.

След първите успешни стъпки на правителството на ОДС,  стартирането на реформата, включително и в областта на културата и въвеждането на валутния борд, книжният сектор на България пое глътка въздух - възстанови се стабилността на лева, повишиха се доходите, а съответно и възможностите на книгоиздаването и търговията с книги. Но това не означава, че колапсът е преодолян. С особена острота, пред всички в книжната верига днес възниква въпросът кой ще оцелее в условията на намалено търсене и прекомерно предлагане. За първи път в последните няколко години се осъзнава, че редът и в държавата, и в пазара не противоречат на успеха...... В условията на драстична конкуренция, се осъзнава и необходимостта от сериозен информационно-пазарен инструмент, какъвто в страните с развити книжни икономики се явяват каталозите BOOKS IN PRINT.

Още от създаването си през 1991 година като самостоятелна институция, Националният център за книгата при Министерството на културата постави като една от основните си задачи да подпомага и насърчава отварянето на българската книжовност към културния живот на Балканите, в Европа и света, да стимулира духовния и социален международен обмен чрез книгата.

Важна стъпка в тази насока беше възстановяването на Международния панаир на книгата в София, който се провежда веднаж на две години. След изданията му през 1993 и 1995 година стана ясно, че са необходими усилия за изграждане на система за постоянно натрупване, обработване и обмен на информация в областта на книгата. В това отношение срещнахме разбиране и подкрепа от Съвета на Европа.

През есента на 1996 година в Пловдив беше проведен семинар на тема "Информационно обслужване на книжния сектор", в който участваха водещи български издатели, директори на библиотеки и книготърговци. Преобладаващо беше становището, че развитието на българския книжен сектор се нуждае от по-нататъшното внедряване на ISBN и разработване на национален Books in print каталог. За целта беше решено да се подготви като продължение на дейността на семинара пилотен образец на BIP каталог.

През 1997 година НЦК, съвместно с НБКМ подготви и издаде пилотния каталог "Български книги97" в печатен и CD-ROM формат, всеки по 500 екземпляра. Изданието беше представено на международните панаири на книгата във Франкфурт (октомври 1997), на специална сесия, организирана от Съвета на Европа, и в София (ноември 1997), където получи висока оценка.

Успоредно с дейността ни по представяне на пилотното издание започнахме и работа по издание на по-пълен каталог за 1998 година, който да се предлага, освен в печатен и CD-ROM формат, също и по Интернет.

В процеса на подготовката на каталога "Български книги 1998" желанието за сътрудничество на всички заинтересувани среди по книжната верига се утвърди като трайна и, надявам се, необратима тенденция. На българските издатели е ясно, че с въвеждането и използването на първия BIP каталог у нас, натрупаните вече проблеми в книжния сектор няма да се разрешат автоматично, но те са убедени, че той е един от необходимите инструменти за консолидацията на книжната общност. Колкото по-бързо се осъзнаят преимуществата на системата Books in print от всички, толкова по-скоро "пазарният ред" ще замени днешния безпорядък в българския книжен пазар. Толкова по-скоро ще бъде изградена една съвременна система на книгоразпространение, в която пазарните стратегии на издателите ще се основават на анализи, включително и на информацията в каталога. Толкова по-скоро ще отпадне и сенчестата книжна икономика, лишена от легитимност в съсловието. Практиката показва, че BIP каталозите влияят положително на стабилизирането и развитието на националните книжни икономики, особено в страни с доскоро централизирана книготърговска мрежа, която вече не съществува. Надяваме се   въвеждането на системата Books in print в България да окаже положителен ефект и върху интегрирането на нашия книжен сектор с чуждите книжни пазари и като краен резултат - увеличаването на българския дял в международния книгообмен.

Уважаеми колеги,

с навлизането на Интернет и новите комуникационни технологии във всички сфери на живота е немислим информационният вакуум в книжния сектор на Балканите. В Европа вече  има изградена единна база данни за книгоиздаването и книжния пазар на страни като Германия, Унгария, Полша, Чехия и др. Ако обединим усилията си и работим съвместно за информационното осигуряване на книжните сектори в нашите страни, след година-две ние можем да бъдем в състояние да предложим Балканска WEB-страница с общ Books In Print каталог, а така също и с много и разнообразна информация за балканския книжен сектор. Българският Национален център за книгата е готов да стане координатор на един такъв съвместен проект и с удоволствие ще обсъдим всички предложения за подготовката и реализацията му.

В България интересът към литературата на съседните страни винаги е бил висок. Десетки са заглавията на произведения на балкански писатели, преведени и издадени на български език. Но в последните години пазарният натиск върху сериозната книга оказва неблагоприятно въздействие и в тази посока. Допускам, че подобни тенденции се забелязват в  повечето страни от нашия регион. Ето защо е наложително да помислим не само за информационното осигуряване и книгообмена, но и за създаване на условия за постоянно представяне на националните литератури във всяка една от нашите страни. Прекрасен пример в това отношение е Фондация "Балканика", обединила усилията на седем балкански издателства. Бих искал да насоча вниманието ви към обмислянето на възможността за балканска културна спогодба в тази област. Част от държавните субсидии за книгоиздаването във всяка страна (там, където съществуват) би могло да бъдат заделени за популяризирането на балканските литератури. Убеден съм, че ако с общи усилия подготвим дългосрочна програма за представяне на нашите литератури, ще срещнем и разбирането, и подкрепата на правителствата си. А ако програмата има достатъчно широка обществена подкрепа, е вероятно да получим финансова помощ от международни институции и заинтересувани организации или частни лица. Но всичко това ще бъде невъзможно, ако нямаме постоянен обмен на информация за новото в съответните литератури. Мисля че е назрял моментът за подобно периодично издание на съответните езикови емисии. Няма нужда да откриваме велосипеда - "Куриер" на ЮНЕСКО би могъл да послужи за добра основа. Можем да се обърнем към Националните комисии на ЮНЕСКО във всяка страна и да предложим два пъти в годината под международна редколегия да излиза "Куриер БАЛКАНИ". Така ще използваме както натрупания опит и авторитет на вече утвърденото издание, а ще можем да популяризираме балканските литератури не само помежду си, но и в Европа.

Уважаеми колеги,

съзнавам че на някои от вас предложенията ми могат да се сторят трудно осъществими или дори утопични. Но всички ние, хора на словото, помним, че "в началото беше словото". И нали все отнякъде и все някой трябва да  започне или продължи?

Защо не ние - тук събраните с вас?

 

(Балканска среща на  писатели и преводачи, Александруполис, Гърция  (28.08.- 05.09.1998 г., организирана от  гръцкия Национален център за книгата)

new online casino
 
© 2017 Svetlozar Zhekov
Login Form





Забравена парола