Критика
Преводи
Пиеси
Стихотворения
Доклади
Награди
Кирил КАДИЙСКИ

ПЪТ ПРЕЗ ВРЕМЕТО

"Човек на перото" – това толкова рядко приложимо у нас определение като че ли най-много подхожда за творец като Светлозар Жеков. Литературен критик и историк, публицист, журналист, радио работник, редактор и издател, преводач на поезия и теоретик на художествения превод – какво широко поле за действие. Едно по-остро перо не би пропуснало шанса да отбележи, че широтата не винаги предполага – а в повечето случаи и изключва – по-сериозна задълбоченост. Веднага обаче бързам да кажа, че Жеков има усета от къде да започне и къде да спре; той се ограничава във всяко едно начинание с онова най-важно, според него, което ще му помогне да изяви себе си, без да репродуцира до безкрай при възможностите, които му се предоставят, веднъж постигнатото. С това се обяснява неговото малко (по обем), но с несъмнени качества творчество. След десетилетия участие и в оперативната критика, и в нейните по-академични измерения, едва тази година той склони да откликне на приятелските подканяния и да събере в книга най-стойностното, което е създал и което се помни от ония, които следят сериозните изяви в нашата иначе хаотична и все по-самоизолираща се, за жалост, литература с всичките й комплекси, избиващи в словесни грандоманщини в сферата на творческите усилия и наукообразни словоблудства, когато трябва да се обгледа и оцени сътвореното.

 

Този "късен дебют" само потвърждава максимата, че когато текстове от вчера се четат като писани днес, явно те са преназначени за утрешния ден. Една от причините за успеха на Светлозар Жеков е дарбата му да вижда стойностното в литературните произведения, които попадат в неговото полезрение, да го интерпретира задълбочено и оригинално и по този начин да го препрати към бъдещия читател. Безспорно това не би било възможно без способността да устоиш на изкушението да се възползваш от облагите, които се предлагаха на така наречената обслужваща критика. Ориентацията на критика към автори като Елин Пелин, Дора Габе, Атанас Далчев, Александър Геров, Иван Давидков, Андрей Германов, срещите и разговорите му с колоси като Виктор Шкловски, Арсений Тарковски, Бела Ахмадулина говорят за вътрешна устроеност по-различна от тази, която беше необходима за бързия успех. Но явно не бързият успех, а успешното себеизразяване е занимавало през годините Светлозар Жеков. И резултатите са налице.

Малкото място, което ми е отредено да представя Светлозар Жеков като преводач на поезия, не ми позволява да се спирам подробно на неговите теоретични занимания в тая сфера. Само ще спомена, че известният му труд "Буквализмът срещу себе си" има приносен характер в нашата ако не много богата, то поне и не до там бедна практика. Явно Жеков гледа на поетическия превод като на оригинално творчество; с това можем да си обясним защо "Буквализмът..." се родее и по сила не отстъпва на други негови теоретични разработки като "Принципи на предметно-пространствената организация в българската поезия" и "Новото поетическо съзнание". Да превеждаш поезия е недостатъчно да имаш дарба, нужна е и теоретична подготовка, необходими са усилията понякога на учения и дори малко алхимия. Не са били един или два случаите, в които всеки друг би се задоволил с по-евтино решение, отнасяйки го за сметка на така наречените неминуеми загуби и евентуални компенсации, но Жеков задълбаваше, търсеше – било, за да разчете "тъмно" място, било да намери адекватен израз на български, а не рядко и интересна рима. Колко варианти сме обсъждали по телефона, нерядко е идвал на крака, с някакво недобило все още плът хрумване, измествал е темата при срещи, отредени за съвсем друго нещо...  

Максимата, че да се роди преводач на поезия, трябва да умре един поет, е твърде красива, за да бъде и вярна. Никъде по света, освен у нас, разбира се, на преводача на поезия не се гледа като на нещо по-различно от поет. Може би трябва да говорим за личното творчество. Да, мнозина са го жертвали, но не бих казал, че е заради преводното. По-скоро така е устроен техният талант. Светлозар Жеков, който имаше на младини и лично поетическо творчество, може би не по-лошо от това на някои упорстващи автори, които и хабер си нямат, че е възможно да се реализираш като поет чрез превода, постъпи като суров спартанец – хвърли в ледените води на поезията личното си творчество и преводното си дело. Сега виждаме кое е оцеляло. Явно той е бил предопределен от Калиопа да служи не като жрец, а като помощник на жреците. Което не прави работата му по-малко свята.

Далчев казва, че един писател си личи не само по това какво е писал, но и какво не си е позволявал да пише. Ако разширим границите на тая мисъл, ще видим, че тук попада и преводачът. Жеков при цялата възможност, която даваше за това българското радио навремето, не си позволи да превежда ерзац автори. Нещо повече, давайки си сметка, че това е терен, на който среща голяма и стойностна конкуренция, а и съзнавайки, че неговото истинско поле за изява си остава литературната критика, той се ограничаваше само със стойностни автори, близки до неговия натюрел, криещи не един препъни камък. Да ги изброим само: Пушкин (какво самочувствие!), Баратински, Манделщам (доста дръзко!), Есенин, Тарковски. Дори, когато му се предлагаше нещо от текущия процес, той се спираше на автори като Рубцов или Татяна Бек, да кажем, поетеса с чувствителност близка до поетите от "Сребърния век".

Събрани на едно място (при това на двата езика, колцина биха се осмелили да го сторят!), преводите на Светлозар Жеков ни подканят към едно: да ги прочетем с нови очи, за да се убедим, че стойностните неща не остаряват, и да им пожелаем същата съдба, както и досега – път през времето!

 

 

 


 
new online casino
 
© 2017 Svetlozar Zhekov
Login Form





Забравена парола