Критика
Преводи
Пиеси
Стихотворения
Доклади
Награди
АВТОБИОГРАФИЯ

 

C U R R I C U L U M   V I T A E


ЖЕКОВ, Светлозар Иванов

e-mail: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите
            
Дата и място на раждане:                                                            30.01.1951 г., Пловдив
Националност:                                                                               българин
Гражданство:                                                                                  българско

Образование:

1974     Висше – магистър по "Българска и руска филология", СУ "Св.Климент Охридски", София.
1969    СПТУ "Георги Димитров", математическа паралелка, Пловдив.

Езици:
Български – майчин;
Руски – отлично;
Английски – много добре;
Немски и френски – работно ниво.

Настоящ професионален статус:

  • Директор и собственик на книгоиздателство "Перо".
  • Основател и програмен директор на фондация "Писмена".

Професионална дейност:

От декември 1990 – до днес
Директор на книгоиздателство "Перо"

  • Редактор и издател на Независимото списание за литература и изкуство "Перо";
  • Основава едно от първите частни книгоиздателства в България след 1989 г. – ИК "Перо";
  • издава поредица нов тип разговорници, които се превръщат в бестселър;
  • публикува книгата с есета на Георги Величков "В антрето на демокрацията" и "В гората има някой" от Николай Кънчев заедно със студията на Светлозар Игов  "Поезията на Николай Кънчев";
  • започва издаването на поредицата "Философия +" с фундаментални трудове в модерната философия като "Религията или ако няма бог" и "Метафизичният ужас" на Лешек Колаковски, антологията "Философиите на капитализма", включваща произведения на Фридман, Фон Хумболт, Фон Мизес, Фон Хайек,, Бърлин, Фридман, Новак, Джонсън, Грей и др., "Споровете за капитализма" на Ришард Легутко и др.
  • в поредицата "Сова" издава бестселъри на Сидни Шелдън, Робърт Лъдлъм, Сара Парецки, Шотару Икенами и др.
  • в поредицата "Романи и филми" публикува романа на Едгар Доктороу "Рагтайм" заедно с историята на едноименния филм на Милош Форман;
  • в поредицата "Съвременна българска поезия" издава стихосбирки на Иван Бориславов, Катя Митова, Румяна Захариева, Илко Димитров и др.
  • издава известния труд на Л. Рон Хъбърд "Самоанализа" и енциклопедията на английския учен Пиърс Пенингтън "Великите изследователи".
  • Открива първата книжарница на книгоиздателство "Перо" в София и развива ефективна търговска мрежа в страната;
  • Като директор на книгоиздателство "Перо" участва в националните панаири на книгата и на Франкфуртския международен панаир на книгата.

Директор на Националния център за книгата при Министерство на културата
(април 1997 – ноември 1999)

  • разработва нова концепция за приоритетите на Министерството на културата и държавната субсидия за книжния сектор;
  • разработва нова програма на НЦК "Книжовно наследство", целяща нов прочит и издаване на литературната класика, включително и нейната дигитализация (CD-ROM-издания и интернет-страница) и създаване устойчив национално-значим проект с участието на българските издатели и книгоразпространители, библиотеки и културни центрове.
  • работи в тясна връзка със Съвета на Европа и други международни организации с цел създаване на единно европейско информационно осигуряване на книжния сектор и благоприятни условия за взаимодействие на различните институции в полза на книгата и четенето;
  • участва в работни срещи и семинари на представители на източноевропейските страни, организирани от Съвета на Европа във Франкфурт, Лайпциг, Страсбург, София и Букурещ. Изнася докладите "Необходимост и специфични условия в прилагането на системата "Books In Print" в България", "Проблеми на българското законодателство, отнасящо се до книгата", "Как да опазим българската книжнина";
  • инициира изграждането и поддържането на основна база данни за българския книжен сектор и въвеждането на системата Books In Print като участва активно в създаването на първия BIP-каталог "Български книги’ 1997" в две издания – печатно и CD-ROM;
  • съвместно с АБК организира българското участие на международните панаири на книгата във Франкфурт;
  • в рамките на българските панаири на книгата организира две срещи със лекторите от Германия проф. д-р Хартмут Валравенс и Инго Ерик Шмидт-Браул в подкрепа и подпомагане внедряването на новите технологии в книгоиздаването и книготърговията;
  • участва в подготовката на "Закона за закрила и развитие на културата" в частта му, отнасяща се до книжния сектор;
  • включва България като пилотна страна в  представителното изследване на Съвета на Европа, ЮНЕСКО и Асоциацията на германските книгоиздатели и книготърговци "Правителствата обичат книгите (електронните – също!)";
  • организира и осъществява в рамките на Международния панаир на книгата във Франкфурт съвместно със Съвета на Европа,  ЮНЕСКО и Асоциацията на германските книгоиздатели и книготърговци специална пресконференция с участието на министъра на културата на РБ, посветена на изследването на английския експерт Дейвид Кингам "България – един книжен сектор в затруднение";
  • подготвя за печат и издава доклада на Чарлз Ландри "Културната политика в България" и доклада на Дейвид Кингам "България – един книжен сектор в затруднение";
  • Инициатор е на Първата национална конференция за книгата, която организира с АБК и Център за изкуства "Сорос" и ръководи през ноември 1998 г. Изнася доклад "Формиране на национална книжна политика";
  • съвместно с Министерството на външните работи организира и ръководи Първата регионална среща на експерти от Източна Европа по програмата на ЮНЕСКО "Четене за всички", състояла се  през ноември 1998 г. в София. Изнася доклад "Нови възможности в регионалното сътрудничество чрез програмата "Четене за всички";
  • участва с доклад "Проблеми, предизвикателства и перспективи пред българската книга в контекста на балканската и европейската интеграции" в регионалната среща на експерти и преводачи от балканския регион, проведена в Александрупулис – Гърция;
  • взима активно участие в подготовката и реализацията на пилотния проект на PHARE за изграждане на Евро-българския културно-информационен център;
  • участва в организацията и представянето на книжния сектор на: Международния панаир на книгата в Лайпциг (март 1999), на който България е фокусна страна; Европейския месец на културата (юни-юли 1999), на който Пловдив е съпътстваща столица.
  • автор е на идеята и обосновката за създаването на Националната награда "Христо Г. Данов" за принос в книжовната култура на България, която учредява в рамките на Европейския месец на културата заедно с МК и Община Пловдив;
  • организира в рамките на Европейския месец на културата регионална среща "Книги без граници", в която взимат участие с доклади представители на книжните общности на България, Македония, Гърция и Франция. Участва с доклад "Формулиране на националните книжни политики в контекста на източноевропейската интеграция";
  • организира и ръководи двудневен семинар "Преглед на националната политика за книгата" с участието на експертите на Съвета на Европа проф. д-р Хартмут Валравенс и Дейвид Кингам, представители на изпълнителната власт, парламента и книжната общност. Изнася доклад “Що е национална политика за книгата и има ли тя почва у нас?”
  • в рамките на учебна програма по администрация и управление на изкуствата, организирана от програма PHARE и Британския съвет, разработва в екип с колеги  от други културни сектори два проекта, "Българско книжовно наследство" и "Балкански мечтания", спечелили първи места (оценявани от преподаватели и участници) и в двата модула;
  • поради несъгласие с водената от МК политика на отказ от реформите и поради неотпускане на необходимите средства за стартиране на програмата "Книжовно наследство" на 5 ноември 1999 г. подава оставката си като директор на НЦК, последвана и от оставките на повечето от  неговите колеги;
  • на 10 ноември 1999 г. заедно с напусналите си колеги от НЦК свиква пресконференция, която слага началото на разгорещен обществен дебат за МК и неговата роля.

1999 – 2007

  • Със свои колеги основава Фондация "Писмена", на която е програмен директор;
  • Създава най-голямата и най-модерната за времето си българска книжарница "Писмена" с повече от 20 000 налични заглавия, на която е управител (заедно със Светослав Петков) до декември 2001 г.;    
  • Участва в организацията, ръководството и осъществяването на застъпническата кампания "Пътят на книгата" на дружество "Гражданин", фондация "Писмена", Националния център за книгата, Асоциацията на българските книгоиздатели и изтъкнати личности от книжния сектор, включваща предизвикване на широк обществен дебат в медиите за състоянието на книжния сектор, издаване на сборник с актуални анализи, изготвяне на проект за Закон за книгата и внасянето му в Комисията по култура и медии при НС;
  • Публикува в сборника "Пътят на книгата" водещата аналитична статия "За държавата и книгата", част от изследването си на книжния сектор, върху което продължава да работи;
  • Участва в работна група при Министерство на културата за определяне приоритетите на книжния сектор с цел промяна на съществуващото законодателство.
  • Участва в инициативата на НЦК и неправителствени организации "Да четем на децата".
  • По покана на Върховния комисар по националните малцинства Макс Ван дер Стол участва като независим експерт в две мисии на ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) – в Украйна (юни 2000) и Русия (август 2000), чиято цел е да се проучат нарушенията на езиковите права на руското малцинство в Украйна и на украинското малцинство в Русия. Представя в Хага (септември 2000) на специална среща на ОССЕ докладите си със съответните препоръки към правителствата на двете страни.
  • Съвместно с академичното издателство "Проф. Марин Дринов" издава книгата на Лила Захариева "Поглед към най-древната култура на нашия свят" и двуезичното издание с избрани творби на А.С. Пушкин "Пророк".
  • Разработва концепция за нова мултимедийна поредица "Книжовно наследство" и заедно с Александър Ванчев, Живко Иванов и Светослав Петков подготвя и издава "Христо Смирненски – новият прочит" в два тома и мултимедиен CD-ROM (2001);
  • Мултимедийното издание "Христо Смирненски – новият прочит" и неговите създатели  са удостоени с най-високото държавно отличие за принос в книжовната култура на България – Националната награда "Хр. Г. Данов" в категорията "Електронно издаване и нови технологии" (2002);  
  • участва в голям международен проект "Hyper Learning", в който има амбицията да представи на европейската културна сцена дигитализирано литературното наследство на големия български класик Алеко Константинов;
  • Работи върху литературната си анкета с Кирил Кадийски (2001-2003);
  • Издава "Кирил Кадийски. Литературна анкета" (2003);
  • В Сеон, Германия (2004) участва в създаването на консорциум GDRE+ в рамките на "Hyper Learning";
  • На втората работната среща на "Hyper Learning" в Сеон изнася докладите "Aleko Konstantinov – choice of the author, methodology and specific tasks related to a hypertext research platform implementation" и "Print and Burn On Demand";
  • Продължава работата си в международния проект "Hyper Learning" чрез програма COST в проекта COST A32 “OPEN SCHOLARLY COMMUNITIES ON THE WEB”, в който е номиниран за представител на България;
  • Избран е за член на European Union Publishers’ Forum;
  • Работи върху литературнокритическия си труд "През двора на времето", чието издаване предстои в ИК "Нов Златорог".

1987 - 1991

  • Редактор в отдел "Литературна критика", издателство "Български писател".
  • Написва пиесата "Toтo" (1989), публикувана от издателство "Наука и изкуство".
  • Удостоен с Годишната награда на сп. "Факел" за преводите си на избрани творби от Осип Манделщам.

1985 - 1987     

  • Редактор в отдел "Чуждестранна литература" на списание "Пламък". Инициира и публикува на страниците на списанието международна дискусия върху изкуството на факта, по-късно издадена като отделна книга в издателство „Български писател” с негов предговор.
  • Удостоен с Годишната награда на сп. "Факел" за теоретичната си студия "Буквализмът срещу себе си".

1976 - 1985

  • Редактор в отдел "Поезия" на Главна редакция "Култура" на Българското национално радио.
  • От 1980 – завеждащ отдел "Поезия". Създава десетки публицистични и литературнокритически предавания, много от които са включени в Постоянния фонд и Златния фонд на БНР. Създава концепциите и разработките на две предавания, придобили през годините висока популярност: "ДОБЪР ДЕН" и "ЗА ПОВЕЧЕ ДОБРИ КНИГИ", излъчвани в продължение на повече от 10 години.

1978 - 1984     

  • Асистент по Нова българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
  • Издателство "Народна култура" публикува преводната му книга „В средата на света” с избрани творби на руския поет Арсений Тарковски.


Професионална дейност като литературен критик, преводач и редактор:

1969 - 2002     

  • Публикува стихотворения, литературна критически отзиви и статии, преводи, публицистични статии и интервюта в "Литературен фронт", "Литературен форум", "Култура", "Пулс", "Народна младеж", "Софийска правда", "Отечествен фронт", "Отечествен глас", "Марица", "Дневник", "Стандарт", "Златоструй", "Септември", "Пламък", "Литературна мисъл", "Факел", "Родна реч", "Тракия", "Пламъче", "Деца, изкуство книги", "Български журналист" и др.

1972 - 1997

  • Публикува преводите си на избрани творби на руски класически поети (А.С. Пушкин, Е. Баратински, М.Ю.Лермонотов, О.Манделщам, С.Есенин, А. Тарковски, Т. Бек, Н. Рубцов, Вл. Шльонски, и др.)
  • Публикува и представя за пръв път на български език лириката на Джон Ленън в свой превод (в радиопредавания и пред публика, заедно с Тома Спространов и Венцеслав Кисьов).

1987 - 2002

  • Редактор на повече от 100 издания.

2003

  • Публикува литературната си анкета с поета и преводача Кирил Кадийски, която предизвиква широк отзвук и разгорещени дискусии. (Светлозар Жеков. Кирил Кадийски. Литературна анкета. София, книгоиздателство "Перо" 2003)

2000 - до настоящето

 

  • Превод от руски и английски и редактиране на повече от 100 статии, доклади и други научни публикации.
  • Издава критическата си книга "През двора на времето" (ИК "Нов златорог", 2007).
  • Издава обемната си двуезична преводна книга "Арсений Тарковски и други руски поети", събрала най-доброто от преводното му дело (ИК "Нов златорог", 2007).

Професионални организации:

1980 - П     Член на Съюза на българските журналисти
1983 - П     Член на Съюза на преводачите в България
1991           Основател на Сдружението за частна дейност в културата
1994 - П     Основател и член на Асоциацията на българските книгоиздатели

Политическа дейност:

1989-1990    
  • Активно участва в обществения политически дебат за необходимостта от демократични промени; публикува статиите си "Свестните у нас считат за луди", "И свет во тме" и "На кръстопът", предизвикали широк обществен отглас.

1989     

  • Основател на един от първите клубове за демокрация в България – при Съюза на преводачите в България.

1991         

  • Подпомага предизборната кампания на СДС.

1997     

  • Участва в предизборната кампания на ОДС като един от ръководителите на Медийния съвет на СДС.


Интереси:


Културни политики, книгоиздаване, нова книжна икономика, литература, философия, история.

 

 

new online casino
 
© 2017 Svetlozar Zhekov
Login Form





Забравена парола