Критика
Преводи
Пиеси
Стихотворения
Доклади
Награди
СТИХОТВОРЕНИЯ
На младини всички сме писали стихове: кой – тайно, кой – явно!

Но едно е да пишеш стихове, да правиш литературни опити – съвсем друго – да си поет.
Истинската поезия е нещо много повече от реденето на стихове – тя е съдба, начин на живот и поведение…
Сега, когато се връщам към тези незрели плодове на най-ранните си младежки увлечения в мерената реч, разбирам две неща: че правилно съм се отказал навреме от опитите си, защото съм се докоснал до истинската, голямата поезия, която ме е поразила и отрезвила едновременно. И наистина, когато превеждаш поети като Пушкин, Манделщам и Тарковски, няма как де не сравниш дълбокия океан на техните светове с плитчините на твоята местна бара. Когато всекидневно контактуваш с такъв голям поет като един Кирил Кадийски, също е трудно да мъчиш перото. И вероятно изборът ми да се насоча трайно към превода и литературната история и критика е бил правилен, защото енергията и вдъхновението ми в тези области през всичките тези години е дала резултати, от които не само че не се срамувам, но в известен смисъл и се гордея с тях.

Пристрастният читател би могъл да ме упрекне, че е трябвало да продължа, но аз не мисля така. Достатъчно "оправдание" са дори само преводите ми на Арсений Тарковски, които съм убеден, че ще останат като траен влог в българската култура.
 
А ако бях продължил, сигурно днес щях да съм автор на няколко поетични книги, но това нямаше да ме направи повече "поет"! Защото добрият преводач на поезия всъщност е поет с не по-малко (да не кажа понякога доста по-голямо!) влияние върху литературния процес, отколкото десетките титулувани пишурковци с гръмки имена.

Фактът, че пишещият тези редове е издател, комуто и през ум не е минавало (а какво по-лесно от това!) да спретне едно томче и да го нареди на лавицата редом с Ботев, Яворов, Дебелянов, Лилиев, Далчев или Кадийски, говори достатъчно ясно за самооценката и страхопочитанието, което един литератор трябва да изпитва към истинското изкуство…
 
Но тъй като интернет-пространството е значително по-демократично по отношение на публикациите от класическия Гутенбергов продукт – книгопечатането, и тъй като схващам личните страници в него като своеобразен документ на времето, си позволих да направя тези скромни лирични опити достояние до интересуващия се.
 
 
Светлозар Жеков, 4 март 2007 г.

ЛИСТОПАД. Стихотворения

 
 
 
new online casino
 
© 2017 Svetlozar Zhekov
Login Form





Забравена парола