30.01.1951 г.
1969
- Завършва математическа паралелка в
СПУ "Георги Димитров", Пловдив.
1974
- Завършва СУ "Св. Климент
Охридски" – магистър по българска и руска филологии.
1976 - 1985
- Редактор и ръководител (1980-1985) на
отдел "Поезия" на Главна редакция "Култура" на
Българското национално радио;
- Създава десетки литературнокритически
и публицистични предавания, много от които са включени в Постоянния и
Златния фонд на БНР.
- Автор е на концепциите на две
предавания, придобили през годините широка популярност "Добър ден" (излъчващо се и до
днес) и "За повече добри книги" (излъчвано почти 10
години).
- Дългогодишен водещ на "Вечер
с програма "Христо Ботев" и на авторското си предаване
"За повече добри книги", излъчвано на живо с публика от
различни градове на страната.
1978 - 1984
- Хоноруван асистент по Нова българска
литература в СУ "Св.Климент Охридски".
- Издателство "Народна
култура" публикува в негов превод книгата с избрани стихове на
Арсений Тарковски "В средата на света" (1982 г.).
1985 - 1987
- Редактор в списание
"Пламък" – подготвя, организира и отпечатва дискусията
"Изкуството на факта", станала основа на книга със същото
заглавие, издадена от "Български писател" през 1988 г.
- Получава годишната награда на сп.
"Факел" за теоретичната си студия "Буквализмът срещу себе си".
1987 - 1991
- Редактор в отдел "Критика"
на издателство "Български писател".
- Написва пиесата "Тото" и
участва с нея в Конкурс за драматургия на съвременна тема, в който
единствена е отличена с награда.
- Режисьорът Емил Манасиев започва работа
върху постановката на пиесата "Тото" в Младежкия театър, но
пиесата е свалена от репертоара по цензурни
причини.
- Книгоиздателство "Перо"
издава пиесата "Тото" в 50 екземпляра за приятели.
- Издателство "Наука и
изкуство" публикува в поредицата си "Театрална библиотека".
пиесата му "Тото" (1989).
- Награда на сп. "Факел" за
превод на стихове от Осип Манделщам.
1990 – 1997
• издава поредица нов тип разговорници, които се превръщат в бестселър;
• публикува книгата с есета на Георги Величков "В антрето на демокрацията" и "В гората има някой" от Николай Кънчев заедно със
студията на Светлозар Игов "Поезията
на Николай Кънчев" ;
• започва издаването на поредицата "Философия +" с фундаментални трудове в модерната
философия като "Религията или ако няма бог" и "Метафизичният ужас" на Лешек Колаковски,
антологията "Философиите на капитализма", включваща
произведения на Фридман, Фон Хумболт, Фон Мизес, Фон Хайек,, Бърлин, Фридман,
Новак, Джонсън, Грей и др., "Споровете за капитализма" на Ришард Легутко и
др.
• в поредицата "Сова" издава бестселъри на Сидни Шелдън, Робърт Лъдлъм, Сара Парецки, Шотару Икенами и др.
• в поредицата "Романи и филми" публикува романа на Едгар Доктороу "Рагтайм" заедно с историята на
едноименния филм на Милош Форман;
• в поредицата «Съвременна българска поезия» издава стихосбирки на Иван Бориславов, Катя Митова, Румяна Захариева, Лъчезар Петров, Илко Димитров и др.
• издава известния труд на Л. Рон Хъбърд "Самоанализа" и енциклопедията на
английския учен Пиърс Пенингтън "Великите изследователи".
- Открива първата книжарница на ИК
"Перо" в София и развива ефективна търговска мрежа в страната;
- ИК "Перо" участва в
националните панаири на книгата и на Франкфуртския международен панаир на
книгата.
Април 1997 – ноември 1999
- Директор на Националния център за
книгата при Министерство на културата.
- разработва нова концепция за приоритетите на
Министерството на културата и държавната субсидия за книжния сектор;
- разработва нова програма на НЦК "Българско книжовно наследство", целяща нов
прочит и издаване на литературната класика, включително и нейната
дигитализация (CD-ROM-издания и интернет-страница) и създаване устойчив
национално-значим проект с участието на българските издатели и
книгоразпространители, библиотеки и културни центрове.
- работи в тясна връзка със Съвета на
Европа и други международни организации с цел създаване на единно европейско
информационно осигуряване на книжния сектор и благоприятни условия за
взаимодействие на различните институции в полза на книгата и четенето;
- участва в работни срещи и семинари на
представители на източноевропейските страни, организирани от Съвета на
Европа във Франкфурт, Лайпциг, Страсбург, София и Букурещ. Изнася
докладите "Необходимост и специфични условия в
прилагането на системата "Books In Print" в България" , "Проблеми на българското законодателство,
отнасящо се до книгата" , "Как да опазим българската книжнина" ;
- инициира изграждането и поддържането
на основна база данни за българския книжен сектор и въвеждането на
системата Books In Print като участва активно в създаването на първия BIP-каталог "Български книги 1997" в две
издания – печатно и CD-ROM;
- съвместно с АБК организира
българското участие на международните панаири на книгата във Франкфурт;
- в рамките на българските панаири на
книгата организира две срещи със лекторите от Германия проф. д-р Хартмут
Валравенс и Инго Ерик Шмидт-Браул в подкрепа и подпомагане внедряването на
новите технологии в книгоиздаването и книготърговията;
- участва в подготовката на
"Закона за закрила и развитие на културата" в частта му,
отнасяща се до книжния сектор;
- включва България като пилотна страна в представителното
изследване на Съвета на Европа, ЮНЕСКО и Асоциацията на германските
книгоиздатели и книготърговци "Правителствата обичат книгите (електронните
– също!)";
- организира и осъществява в рамките на
Международния панаир на книгата във Франкфурт съвместно със Съвета на
Европа, ЮНЕСКО и Асоциацията на германските книгоиздатели и
книготърговци специална пресконференция с участието на министъра на
културата на РБ, посветена на изследването на английския експерт Дейвид Кингам "България – един книжен сектор в
затруднение"; подготвя за печат и издава доклада на Чарлз
Ландри "Културната политика в България" и доклада на Дейвид
Кингам "България – един книжен сектор в
затруднение";
- Инициатор е на Първата национална конференция за книгата,
която организира с АБК и Център за изкуства "Сорос" и
ръководи през ноември 1998 г. Конференцията предизвиква широк професионален
и обществен интерес – за първи път е направен опит за консолидиране на
цялата общност, свързана със написването, печатането и разпространението
на книгите в новите пазарни условия. Изнася доклад "Формиране на национална книжна
политика" ;
- съвместно с Министерството на
външните работи организира и ръководи Първата регионална среща на експерти
от Източна Европа по програмата на ЮНЕСКО "Четене за всички", състояла
се през ноември 1998 г. в София. Изнася доклад "Нови
възможности в регионалното сътрудничество чрез програмата "Четене за
всички";
- участва с доклад "Проблеми, предизвикателства и перспективи
пред българската книга в контекста на балканската и европейската
интеграции" в регионалната среща на експерти и преводачи от
балканския регион, проведена в Александрупулис – Гърция;
- взима активно участие в подготовката
и реализацията на пилотния проект на PHARE за изграждане на Евро-българския културно-информационен център с
книжарница;
- участва в организацията и
представянето на книжния сектор на: Международния панаир на книгата в Лайпциг (март
1999), на който България е фокусна страна; Европейския месец на
културата (юни-юли 1999), на който Пловдив е съпътстваща столица.
- автор е на идеята и обосновката за
създаването на Националната награда "Христо Г. Данов" за принос в книжовната култура на България, която учредява в рамките на
Европейския месец на културата заедно с МК и Община Пловдив;
- организира в рамките на Европейския
месец на културата регионална среща "Книги без граници", в която
взимат участие с доклади представители на книжните общности на България,
Македония, Гърция и Франция. Участва с доклад "Формулиране на националните книжни политики
в контекста на източноевропейската интеграция";
- организира и ръководи двудневен
семинар "Преглед на националната политика за
книгата" с участието на експертите на Съвета на Европа проф. д-р Хартмут Валравенс и Дейвид Кингам,
представители на изпълнителната власт, парламента и книжната общност.
Изнася доклад "Що е национална политика за книгата и има
ли тя почва у нас?".
- в рамките на учебна програма по
администрация и управление на изкуствата, организирана от програма PHARE и
Британския съвет, разработва в екип с колеги от други културни
сектори два проекта, "Българско книжовно наследство" и
"Балкански мечтания", спечелили първи места и в двата модула;
- поради несъгласие с водената от МК политика на отказ от реформите и поради
неотпускане на необходимите средства за стартиране на програмата "Книжовно наследство" на 5 ноември 1999 г. подава оставката си като директор на НЦК, последвана
и от оставките на повечето от неговите колеги;
- на 10 ноември 1999 г. заедно с
напусналите си колеги от НЦК свиква пресконференция, която слага началото на
разгорещен обществен дебат за МК и неговата роля.
1999 – 2007
- Със свои колеги основава Фондация
"Писмена", на която е програмен директор;
- Създава най-голямата и най-модерната
за времето си българска книжарница "ПИСМЕНА" с повече от
20 000 налични заглавия, на която е управител (заедно със Светослав
Петков) до декември 2001 г.;
- Участва в организацията,
ръководството и осъществяването на застъпническата кампания "Пътят
на книгата" на дружество "Гражданин", фондация
"Писмена", Националния център за книгата, Асоциацията на
българските книгоиздатели и изтъкнати личности от книжния сектор,
включваща предизвикване на широк обществен дебат в медиите за състоянието
на книжния сектор, издаване на сборник с актуални анализи, изготвяне на
проект за Закон за книгата и внасянето му в Комисията по култура и медии
при НС;
- Публикува в сборника "Пътят на
книгата" водещата аналитична статия "За държавата и книгата", част от
изследването си на книжния сектор.
- Участва в работна група при
Министерство на културата за определяне приоритетите на книжния сектор с
цел промяна на съществуващото законодателство.
- Участва в инициативата на НЦК и
неправителствени организации "Да четем на децата".
- По покана на Върховния комисар по
националните малцинства Макс Ван дер Стол участва като независим експерт ; в две мисии на ОССЕ (Организация за сигурност и
сътрудничество в Европа) – в Украйна (юни 2000) и Русия (август
2000), чиято цел е да се проучат нарушенията на езиковите права на руското
малцинство в Украйна и на украинското малцинство в Русия. Представя в Хага
(септември 2000) на специална среща на ОССЕ докладите си със съответните
препоръки към правителствата на двете страни.
- Съвместно с академичното издателство
"Проф. Марин Дринов" издава книгата на Лила Захариева "Поглед към най-древната култура на
нашия свят" и двуезичното издание с избрани творби на А.С. Пушкин "Пророк".
- Разработва концепция за нова
мултимедийна поредица "Книжовно наследство" и заедно с
Александър Ванчев, Живко Иванов и Светослав Петков подготвя и издава
"Христо Смирненски – новият прочит" в два тома и мултимедиен
CD-ROM (2001);
- Премиера на "Христо Смирненски –
новият прочит" и поредицата "Книжовно наследство" в
Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" с представяне на
Младен Влашки и уастие на проф.Милена Цанева, проф. Живко Иванов, проф. Кирил Топалов, Кирил Кадийски, доц. Владимир Янев и много други учени и литератори;
- Мултимедийното издание "Христо Смирненски – новият
прочит" и неговите създатели са удостоени с най-високото
държавно отличие за принос в книжовната култура на България – Националната награда "Хр. Г. Данов" в
категорията "Електронно издаване и нови технологии" (2002);
- участва в голям международен проект "Hyper
Learning", в който има амбицията да представи на европейската
културна сцена дигитализирано литературното наследство на големия
български класик Алеко Константинов;
- Работи върху литературната си анкета
с Кирил
Кадийски (2001-2003).
- Издава "КИРИЛ КАДИЙСКИ. ЛИТЕРАТУРНА АНКЕТА" (2003).
- Премиера на "Кирил Кадийски.
Литературна анкета" в Народната библиотека "Св. св. Кирил и
Методий" с участието на Кирил Кадийски, Светлозар Жеков, Боряна
Христова, Младен Влашки, Светослав Петков, Владимир Янев и др.
- Заминава със семейството си за
Брюксел, Белгия (2004), където живее и работи досега.
- В Сеон, Германия (2004) участва в
създаването на консорциум GDRE+ в рамките на "Hyper
Learning".
- На втората работната среща на "Hyper
Learning" в Сеон изнася докладите "Aleko Konstantinov – choice of the autor,
methodology and specific tasks related to a hypertext research platform
implementation" и "Print On Demand (Burn On Demand) and On Line Publishing" .
- Продължава работата си в
международния проект "Hyper
Learning" чрез програма COST в проекта COST A32 "OPEN SCHOLARLY COMMUNITIES ON THE WEB",
в който е номиниран за представител на България и е избран за член на Управителния
съвет;
- Избран е за член на European Union Publishers’ Forum;
- ПРЕМИЕРА на литературнокритическата
му книга "ПРЕЗ ДВОРА НА ВРЕМЕТО" и двуезичната му антология "АРСЕНИЙ ТАРКОВСКИ И ДРУГИ РУСКИ ПОЕТИ" , представени от Младен
Влашки (28.08.2007 г., София, галерия "Art Alley", с любезното
домакинство на Светлана Ганева и присъствието на издателя Кирил Кадийски, проф. Кирил Топалов , Веска Топалова, Светлана Жекова, д-р Антоанина Вичева, проф. Боряна Христова, Анета Дончева, Светослав Петков, Димитър Танев, Александър Ванчев, проф. Живко Иванов, доц. Цветанка Хубенова, Зинаида Велева, Атанас Каймакчиев, Диана и Димитър Люцканови, Хубен Хубенов, Емил Николов, Десислава Ванчева, Брус Бриджсток, Емилия и Янаки Янакиеви, Георги и Павлина Катранджиеви,, Румяна Кацарова, Петър Първанов, Виолета Ванчева, Димитър Катранджиев, Николета Николова и много други приятели и близки).
- Работи върху докторската си
дисертация "Българското книжовно наследство и новата книжна икономика".
Професионална дейност като литературен критик и историк, преводач,
журналист и редактор
1969 - 2007
- Публикува литературнокритически
студии и статии, литературни портрети, рецензии, обзори и интервюта във
вестниците "Литературен фронт", "Народна култура",
"Пулс", "Народна младеж", "Отечествен
фронт", "Отечествен глас", "Поглед",
"Софийска правда", "Култура", "Литературен
форум" и в списанията "Септември", "Пламък",
"Съвременник", "Литературна мисъл", "Факел",
"Родна реч", "Тракия", "Пламъче",
"Перо", "Страница" и др.; издава обемната си ЛИТЕРАТУРНА АНКЕТА С КИРИЛ КАДИЙСКИ ("Перо",
2003 г.); публикува литературнокритическата си книга "ПРЕЗ ДВОРА НА ВРЕМЕТО" ("Нов Златорог", 2007 г.).
1972 - 2007
- Публикува в литературния печат в свой
превод творби на руски класически поети като Александър С. Пушкин, Е. Баратински, Сергей Есенин, Осип Манделщам, Арсений Тарковски, Татяна Бек, Николай Рубцов, Владимир Шльонски, Юрий Трифонов и др., излезли
по-късно в издателство "Народна култура" в сборници с избрано на
руските класици (Сергей Есенин, Избрана лирика, НК, 1980 г.;
Арсений Тарковски "В средата на света", НК, 1982 г.; Юрий Воронов,
"Забрава няма", НК, 1985 г.; Евгений Баратински, Стихотворения,
НК, 1986 г.; Татяна Бек, "Кръглолика земя" (антология), НК, 1987
г.; Александър Пушкин, Избрани съчинения в три тома, НК, 1988 г. и други)
- Публикува и представя за пръв път на
български език лириката на Джон Ленън в свой превод (в радиопредавания и пред
публика, заедно с Тома Спространов и Венцеслав Кисьов).
- Издава двуезичната книга "Арсений Тарковски и други руски
поети", събрала най-добрите му преводи от руската класическа
поезия ("Нов Златорог", 2007 г.).
1987 - 2006
- Редактор е на повече от 100 издания
на художествена и научна литература на издателствата "Български
писател" и "Перо".
Професионални
организации:
1980 - П Член на Съюза на българските журналисти
1983 - П Член на Съюза на преводачите в България
Председател на секция "Поезия"
(1984-1986)
Член на УС на СПБ (1989-1991)
1991 Основава Сдружението за
частна дейност в културата
1994 - П Член-основател на Асоциацията на българските
книгоиздатели
Политическа дейност
Не е членувал и не членува в политическа партия
1989-1990
1989
1991
- Подпомага предизборната кампания на
СДС.
1997-1999
- Участва активно в предизборната кампания
на ОДС като един от ръководителите на Медийния съвет при СДС.
|
|
|
 |
2000 - до днес
- Оттегля се от политиката и се занимава с професионалната си дейност.
|