30.01.1951 г.

• Роден в Пловдив. 

1969      

• Завършва математическа паралелка в СПУ "Георги Димитров", Пловдив.

1974 

• Завършва СУ "Св. Климент Охридски" – магистър по българска и руска филологии.  

1976 - 1985 

• Редактор и ръководител (1980-1985) на отдел "Поезия" на Главна редакция "Култура" на Българското национално радио;
• Създава десетки литературнокритически и публицистични предавания, много от които са включени в Постоянния и Златния фонд на БНР.     
• Автор е на концепциите на две предавания, придобили през годините широка популярност "Добър ден" (излъчващо се и до днес) и "За повече добри книги" (излъчвано почти 10 години).
• Дългогодишен водещ на "Вечер с програма "Христо Ботев" и на авторското си предаване "За повече добри книги", излъчвано на живо с публика от различни градове на страната.

1978 - 1984  

• Хоноруван асистент по Нова българска литература в СУ "Св.Климент Охридски".     
• Издателство "Народна култура" публикува в негов превод книгата с избрани стихове на Арсений Тарковски "В средата на света" (1982 г.).

1985 - 1987    

• Редактор в списание "Пламък" – подготвя, организира и отпечатва дискусията "Изкуството на факта", станала основа на книга със същото заглавие, издадена от "Български писател" през 1988 г.
• Получава годишната награда на сп. "Факел" за теоретичната си студия "Буквализмът срещу себе си".

1987 - 1991

• Редактор в отдел "Критика" на издателство "Български писател".
• Написва пиесата "Тото" и участва с нея в Конкурс за драматургия на съвременна тема, в който единствена е отличена с награда.     
• Режисьорът Емил Манасиев започва работа върху постановката на пиесата "Тото" в Младежкия театър, но пиесата е свалена от репертоара по цензурни причини.     
• Книгоиздателство "Перо" издава пиесата "Тото" в 50 екземпляра за приятели.
• Издателство "Наука и изкуство" публикува в поредицата си "Театрална библиотека". пиесата му "Тото" (1989).
• Награда на сп. "Факел" за превод на стихове от Осип Манделщам.  

1990 – 1997

• Редактор и издател на Независимото списание за литература и изкуство "Перо" .
• Основава (заедно с художника Кирил Гогов) едно от първите частни книгоиздателства в България след 1989 г. – ИК "Перо".

• издава поредица нов тип разговорници, които се превръщат в бестселър;

• публикува книгата с есета на Георги Величков "В антрето на демокрацията" и "В гората има някой" от Николай Кънчев заедно със студията на Светлозар Игов "Поезията на Николай Кънчев" ;
• започва издаването на поредицата "Философия +" с фундаментални трудове в модерната философия като "Религията или ако няма бог" и "Метафизичният ужас" на Лешек Колаковски, антологията "Философиите на капитализма", включваща произведения на Фридман, Фон Хумболт, Фон Мизес, Фон Хайек,, Бърлин, Фридман, Новак, Джонсън, Грей и др., "Споровете за капитализма" на Ришард Легутко и др.
• в поредицата "Сова" издава бестселъри на Сидни Шелдън, Робърт Лъдлъм, Сара Парецки, Шотару Икенами и др.
• в поредицата "Романи и филми" публикува романа на Едгар Доктороу "Рагтайм" заедно с историята на едноименния филм на Милош Форман;
• в поредицата «Съвременна българска поезия» издава стихосбирки на Иван Бориславов, Катя Митова, Румяна Захариева, Лъчезар Петров, Илко Димитров и др.
• издава известния труд на Л. Рон Хъбърд "Самоанализа" и енциклопедията на английския учен Пиърс Пенингтън "Великите изследователи". 

• Открива първата книжарница на ИК "Перо" в София и развива ефективна търговска мрежа в страната;
• ИК "Перо" участва в националните панаири на книгата и на Франкфуртския международен панаир на книгата. 

 Април 1997 – ноември 1999

• Директор на Националния център за книгата при Министерство на културата.
• разработва нова концепция за приоритетите на Министерството на културата и държавната субсидия за книжния сектор;
• разработва нова програма на НЦК "Българско книжовно наследство", целяща нов прочит и издаване на литературната класика, включително и нейната дигитализация (CD-ROM-издания и интернет-страница) и създаване устойчив национално-значим проект с участието на българските издатели и книгоразпространители, библиотеки и културни центрове. 
• работи в тясна връзка със Съвета на Европа и други международни организации с цел създаване на единно европейско информационно осигуряване на книжния сектор и благоприятни условия за взаимодействие на различните институции в полза на книгата и четенето;
• участва в работни срещи и семинари на представители на източноевропейските страни, организирани от Съвета на Европа във Франкфурт, Лайпциг, Страсбург, София и Букурещ. Изнася докладите "Необходимост и специфични условия в прилагането на системата "Books In Print" в България" , "Проблеми на българското законодателство, отнасящо се до книгата" , "Как да опазим българската книжнина" ;
• инициира изграждането и поддържането на основна база данни за българския книжен сектор и въвеждането на системата Books In Print като участва активно в създаването на първия BIP-каталог "Български книги 1997" в две издания – печатно и CD-ROM;
• съвместно с АБК организира българското участие на международните панаири на книгата във Франкфурт;
• в рамките на българските панаири на книгата организира две срещи със лекторите от Германия проф. д-р Хартмут Валравенс и Инго Ерик Шмидт-Браул в подкрепа и подпомагане внедряването на новите технологии в книгоиздаването и книготърговията;
• участва в подготовката на "Закона за закрила и развитие на културата" в частта му, отнасяща се до книжния сектор;
• включва България като пилотна страна в  представителното изследване на Съвета на Европа, ЮНЕСКО и Асоциацията на германските книгоиздатели и книготърговци "Правителствата обичат книгите (електронните – също!)"; 
• организира и осъществява в рамките на Международния панаир на книгата във Франкфурт съвместно със Съвета на Европа,  ЮНЕСКО и Асоциацията на германските книгоиздатели и книготърговци специална пресконференция с участието на министъра на културата на РБ, посветена на изследването на английския експерт Дейвид Кингам  "България – един книжен сектор в затруднение";  подготвя за печат и издава доклада на Чарлз Ландри "Културната политика в България" и доклада на Дейвид Кингам "България – един книжен сектор в затруднение";
• Инициатор е на Първата национална конференция за книгата, която организира с АБК и Център за изкуства "Сорос" и ръководи през ноември 1998 г. Конференцията предизвиква широк професионален и обществен интерес – за първи път е направен опит за консолидиране на цялата общност, свързана със написването, печатането и разпространението на книгите в новите пазарни условия.  Изнася доклад "Формиране на национална книжна политика" ;
• съвместно с Министерството на външните работи организира и ръководи Първата регионална среща на експерти от Източна Европа по програмата на ЮНЕСКО "Четене за всички", състояла се  през ноември 1998 г. в София. Изнася доклад "Нови възможности в регионалното сътрудничество чрез програмата "Четене за всички";
• участва с доклад "Проблеми, предизвикателства и перспективи пред българската книга в контекста на балканската и европейската интеграции" в регионалната среща на експерти и преводачи от балканския регион, проведена в Александрупулис – Гърция;
• взима активно участие в подготовката и реализацията на пилотния проект на PHARE за изграждане на Евро-българския културно-информационен център с книжарница;
• участва в организацията и представянето на книжния сектор на: Международния панаир на книгата в Лайпциг (март 1999), на който България е фокусна страна; Европейския месец на културата (юни-юли 1999), на който Пловдив е съпътстваща столица.
• автор е на идеята и обосновката за създаването на Националната награда "Христо Г. Данов" за принос в книжовната култура на България, която учредява в рамките на Европейския месец на културата заедно с МК и Община Пловдив;
• организира в рамките на Европейския месец на културата регионална среща "Книги без граници", в която взимат участие с доклади представители на книжните общности на България, Македония, Гърция и Франция. Участва с доклад "Формулиране на националните книжни политики в контекста на източноевропейската интеграция";
• организира и ръководи двудневен семинар "Преглед на националната политика за книгата"  с участието на експертите на Съвета на Европа проф. д-р Хартмут Валравенс и Дейвид Кингам, представители на изпълнителната власт, парламента и книжната общност. Изнася доклад "Що е национална политика за книгата и има ли тя почва у нас?".
• в рамките на учебна програма по администрация и управление на изкуствата, организирана от програма PHARE и Британския съвет, разработва в екип с колеги  от други културни сектори два проекта, "Българско книжовно наследство" и "Балкански мечтания", спечелили първи места и в двата модула;
• поради несъгласие с водената от МК политика на отказ от реформите и поради неотпускане на необходимите средства за стартиране на програмата "Книжовно наследство" на 5 ноември 1999 г. подава оставката си като директор на НЦК, последвана и от оставките на повечето от  неговите колеги;
• на 10 ноември 1999 г. заедно с напусналите си колеги от НЦК свиква пресконференция, която слага началото на разгорещен обществен дебат за МК и неговата роля. 

1999 – 2007

• Със свои колеги основава Фондация "Писмена", на която е програмен директор;     
• Създава най-голямата и най-модерната за времето си българска книжарница "ПИСМЕНА" с повече от 20 000 налични заглавия, на която е управител (заедно със Светослав Петков) до декември 2001 г.;        
• Участва в организацията, ръководството и осъществяването на застъпническата кампания "Пътят на книгата" на дружество "Гражданин", фондация "Писмена", Националния център за книгата, Асоциацията на българските книгоиздатели и изтъкнати личности от книжния сектор, включваща предизвикване на широк обществен дебат в медиите за състоянието на книжния сектор, издаване на сборник с актуални анализи, изготвяне на проект за Закон за книгата и внасянето му в Комисията по култура и медии при НС;
• Публикува в сборника "Пътят на книгата" водещата аналитична статия "За държавата и книгата", част от изследването си на книжния сектор.
• Участва в работна група при Министерство на културата за определяне приоритетите на книжния сектор с цел промяна на съществуващото законодателство.     
• Участва в инициативата на НЦК и неправителствени организации "Да четем на децата".     
• По покана на Върховния комисар по националните малцинства Макс Ван дер Стол участва като независим експерт ; в две мисии на ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа)  – в Украйна (юни 2000) и Русия (август 2000), чиято цел е да се проучат нарушенията на езиковите права на руското малцинство в Украйна и на украинското малцинство в Русия. Представя в Хага (септември 2000) на специална среща на ОССЕ докладите си със съответните препоръки към правителствата на двете страни.
• Съвместно с академичното издателство "Проф. Марин Дринов" издава книгата на Лила Захариева "Поглед към най-древната култура на нашия свят" и двуезичното издание с избрани творби на А.С. Пушкин "Пророк".     
• Разработва концепция за нова мултимедийна поредица "Книжовно наследство" и заедно с Александър Ванчев, Живко Иванов и Светослав Петков подготвя и издава "Христо Смирненски – новият прочит" в два тома и мултимедиен CD-ROM (2001);     
• Премиера на "Христо Смирненски – новият прочит" и поредицата "Книжовно наследство" в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" с представяне на Младен Влашки и уастие на проф.Милена Цанева, проф. Живко Иванов, проф. Кирил Топалов, Кирил Кадийски, доц. Владимир Янев и много други учени и литератори;    
• Мултимедийното издание "Христо Смирненски – новият прочит" и неговите създатели  са удостоени с най-високото държавно отличие за принос в книжовната култура на България – Националната награда "Хр. Г. Данов" в категорията "Електронно издаване и нови технологии" (2002);  
• участва в голям международен проект "Hyper Learning", в който има амбицията да представи на европейската културна сцена дигитализирано литературното наследство на големия български класик Алеко Константинов;
• Работи върху литературната си анкета с Кирил Кадийски (2001-2003). 
• Издава "КИРИЛ КАДИЙСКИ. ЛИТЕРАТУРНА АНКЕТА" (2003). 
• Премиера на "Кирил Кадийски. Литературна анкета" в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" с участието на Кирил Кадийски, Светлозар Жеков, Боряна Христова, Младен Влашки, Светослав Петков, Владимир Янев и др.   
• Заминава със семейството си за Брюксел, Белгия (2004), където живее и работи досега.     
• В Сеон, Германия (2004) участва в създаването на консорциум GDRE+ в рамките на "Hyper Learning".
• На втората работната среща на "Hyper Learning" в Сеон изнася  докладите "Aleko Konstantinov – choice of the autor, methodology and specific tasks related to a hypertext research platform implementation" и "Print On Demand (Burn On Demand) and On Line Publishing" .
• Продължава работата си в международния проект "Hyper Learning" чрез програма COST в проекта COST A32 "OPEN SCHOLARLY COMMUNITIES ON THE WEB", в който е номиниран за представител на България и е избран за член на Управителния съвет;
• Избран е за член на European Union Publishers’ Forum;
• ПРЕМИЕРА на литературнокритическата му книга "ПРЕЗ ДВОРА НА ВРЕМЕТО" и двуезичната му антология "АРСЕНИЙ ТАРКОВСКИ И ДРУГИ РУСКИ ПОЕТИ" , представени от Младен Влашки (28.08.2007 г., София, галерия "Art Alley", с любезното домакинство на Светлана Ганева и присъствието на издателя Кирил Кадийски, проф. Кирил Топалов , Веска Топалова, Светлана Жекова, д-р Антоанина Вичева, проф. Боряна Христова, Анета Дончева, Светослав Петков, Димитър Танев, Александър Ванчев, проф. Живко Иванов, доц. Цветанка Хубенова, Зинаида Велева,  Атанас Каймакчиев, Диана и Димитър Люцканови, Хубен Хубенов, Емил Николов, Десислава Ванчева, Брус Бриджсток, Емилия и Янаки Янакиеви, Георги и Павлина Катранджиеви,, Румяна Кацарова, Петър Първанов, Виолета Ванчева, Димитър Катранджиев, Николета Николова  и много други приятели и близки).  
• Работи върху докторската си дисертация "Българското книжовно наследство и новата книжна икономика".

 Професионална дейност като литературен критик и историк, преводач, журналист и редактор  

1969 - 2007

• Публикува литературнокритически студии и статии, литературни портрети, рецензии, обзори и интервюта във вестниците "Литературен фронт", "Народна култура", "Пулс", "Народна младеж", "Отечествен фронт", "Отечествен глас", "Поглед", "Софийска правда", "Култура", "Литературен форум" и в списанията "Септември", "Пламък", "Съвременник", "Литературна мисъл", "Факел", "Родна реч", "Тракия", "Пламъче", "Перо", "Страница" и др.; издава обемната си ЛИТЕРАТУРНА АНКЕТА С КИРИЛ КАДИЙСКИ ("Перо", 2003 г.); публикува литературнокритическата си книга "ПРЕЗ ДВОРА НА ВРЕМЕТО" ("Нов Златорог", 2007 г.).

1972 - 2007

• Публикува в литературния печат в свой превод творби на руски класически поети като Александър С. Пушкин, Е. Баратински, Сергей Есенин, Осип Манделщам, Арсений Тарковски, Татяна Бек, Николай Рубцов, Владимир Шльонски, Юрий Трифонов и др., излезли по-късно в издателство "Народна култура" в сборници с избрано на руските класици (Сергей Есенин, Избрана лирика, НК, 1980 г.; Арсений Тарковски "В средата на света", НК, 1982 г.; Юрий Воронов, "Забрава няма", НК, 1985 г.; Евгений Баратински, Стихотворения, НК, 1986 г.; Татяна Бек, "Кръглолика земя" (антология), НК, 1987 г.; Александър Пушкин, Избрани съчинения в три тома, НК, 1988 г. и други)
• Публикува и представя за пръв път на български език лириката на Джон Ленън в свой превод (в радиопредавания и пред публика, заедно с Тома Спространов и Венцеслав Кисьов).
• Издава двуезичната книга "Арсений Тарковски и други руски поети", събрала най-добрите му преводи от руската класическа поезия ("Нов Златорог", 2007 г.).

 1987 - 2006    

• Редактор е на повече от 100 издания на художествена и научна литература на издателствата "Български писател" и "Перо".

Професионални организации:

1980 - П    Член на Съюза на българските журналисти
1983 - П    Член на Съюза на преводачите в България
                       Председател на секция "Поезия" (1984-1986)
                       Член на УС на СПБ (1989-1991)
1991         Основава Сдружението за частна дейност в културата
1994 - П   Член-основател на Асоциацията на българските книгоиздатели

Политическа дейност 

Не е членувал и не членува в политическа партия

1989-1990    

• Взима дейно участие в обществено-политическия дебат за необходимостта от демократични промени – публикува статиите си "Свестните у нас считат за луди" , "Свет во тме" и "На  кръстопът" , предизвикали широк обществен отзвук.

1989   

Един от основателите (заедно със Стефан Савов и Александър Шурбанов) на Клуба за демокрация при СПБ.

1991    

• Подпомага предизборната кампания на СДС.

1997-1999    

Участва активно в предизборната кампания на ОДС като един от ръководителите на Медийния съвет при СДС.
Заедно с десетки български интелектуалци подписва Декларация на представители на българската култура за войната в Югославия.

2000 - до днес

• Оттегля се от политиката и се занимава с професионалната си дейност.